Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най - авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и четири балетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999) и настоящата, "Лично време" (2002). Като главен редактор на сп. "Ек" - културен двуседмичник за българите в чужбина, тя е съставител и автор на 50 отпечатани и разпространявани по цял свят книжки и на сборника "Автономията живот. Диалози с бележити българи зад граница" (1997). Нейни литературни творби са публикувани във всички ... |
|
|
Ида Даниел (1977) е сред най-младите и талантливи автори от новото поколение поети, дебютирало в средата на 90-те години на ХХ век. Нейната първа поетическа книга „Дантелени разни парчета“ (1996), издадена от „Издателска къща Жанет 45“, веднага беше забелязана от авторитетните критици и новите читатели на поезия. Сега във втората си книга „Бавните неща“ Ида Даниел остава вярна на вече изкованите в предишните й стихотворения особености: изключително внимание към начина, по който се изричат думите, разрушаващо-съзидателна игра между изрази, думи и значения, трупане на неологизми, които имат способността да съчинят наново ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Георги Илиев (1973) е завършил "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология "Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу" съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл. Първият му роман - "Животът и смъртта на г-н Илиев", ИК Жанет 45 - получи специална награда в Националния конкурс за дебют "Южна пролет". "Градът на кучетата" е първият роман от ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Стихосбирката „Аквариум” е трета по ред за авторката, след „В ъгъла на чудесата” и „Множество думи”. Вероятно, с мъдростта на годините, Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства: СЕЛО Само две къщи. Едната беше отишла при другата. Или: Разтворих шепа – излетя мигът преди да е опадал прашецът му. В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като „презрелите истини – негодни за ядене”), съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното ... |
|
|
Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
|
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Светът необратимо се приближава към своята десетгодишна зима. Влошава се не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. А междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси. Третият том на върховната фантастична сага "Песен за огън и лед", започнала с "Игра ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Удивителна, забравена земя на разгул и мъст, чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, брат крои коварства срещу своя брат, а мъртвите се вдигат, за да тръгнат, за да тръгнат в нощта. Тук една принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спускат от Лунната планина, за да опустошат плодородните поля в низините. На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери с кръв. Победата може да попадне в ръцете на онези, притежаващи най-хладната ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
Едно стихотворение е като писмо - докато стигне до получателя, нищо не е каквото е било: ако си го писал отчаян, зимен и мъртъв, сега надеждите ти проглушават ушите, жив си, красив си и влюбен... Но писмото е написано, и дори не можеш да си го вземеш обратно, пък и защо ли... Всъщност едно стихотворение е писмо до себе си... Или е сеизмограф - регистрира небетръсите на поета... След минути небетръсите затихват, дори вече няма небетръси... Но сешмаграфът е записал каквото трябва в книгата на Вселената... ... |
