Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан. Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си Предел на забравата получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
|
73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало... Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до многобройните му, всеотдайни читатели в България. В Кривата на щастието, издателство Вакон е събрало едни от най-добрите му текстове, публикувани през последните години в различни родни медии, някои от които с над 70 хиляди прочитания в онлайн пространството. Стилът на писане на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |