За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Съставител: Яна Букова. ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
