Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков . ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки. Изящното издание напълно съответства на деликатната и аристократична природа на Ленков. Книгата разказва за неговите литературни предпочитания и естетически търсения, но също и за трагичните обстоятелства около смъртта на поета в Ленинград през юни 1977. С пълноводния си информационен пласт, както и с богатата си емоционална атмосфера изданието успява в същото ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов , П. Р. Славейков , Иван Вазов , Стефан Стамболов , княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе , проф. Александър Балабанов , Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Творчеството на Курняван се основава на разказваческите традиции на родината му: постоянно отклоняващи се по странични теми и въпреки всичко пленителни истории. Това личи особено в началните изречения на всяка една от главите на тази книга, започвайки от най-първата: "В следобеда на мартенски уикенд, двадесет и една години след смъртта ѝ, Деви Аю се надигнала от своя гроб." Книгата започва със съживяването на бившата проститутка и майка на четири дъщери и завършва със смъртта ѝ. А междувременно ни прехвърля, когато както хрумне на автора, в различни периоди на индонезийската история през бурния XX ... |
|
Живот на ръба на една пропаст. ... Това е първата книга от поредицата "Далеч без родина" - документални разкази за дългия и изпълнен с богато съдържание живот на българина д-р Борислав Чипориков . Тя ни връща в началото на 50 -те години на следвоенна България, когато в страната властва тежка комунистическа диктатура. Това е времето, когато в София се развихря истински поход срещу добре облечените момичета - "зози", и младежи - "суинги", а столичани са разделени на "наши" и "врагове". Но младостта е по-силна от времето. Борислав е студент, отдаден на любимия си спорт - ... |
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |