| В края на XIV век България пада под османско владичество за цели пет века. Но роби ли сме били?  Дори и в най-тежките години родината ни продължава да ражда силни и непокорни българи - бунтовници и герои. Из поробеното отечество скоро се разчуват имената на страшния Страхил, безпощадния Чавдар, могъщия Вълчан, безкомпромисния Чакър, огнения Индже, непобедимия Кара Колю, непримиримия Петко войвода - все народни закрилници и мъстители за неволите на унижените и оскърбените. Горите кипят от негодуванието и готовността за саможертва на многобройни хайдушки дружини. Планините стават арена на епични сражения.  Главните  ...  | 
|  | 
| Преработено и допълнено издание. ... "Ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо." Станислав Йежи Лец  "Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало."  Уилям Фокнър   "Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще."  Стефан Стамболов   Книгата е част от колекцията "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ...  | 
|  | 
| Размисли върху идеологията, историята, последиците. ... Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна "единна социалистическа нация" и за повсеместен "български родов корен", в края на 1984 г., комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания, режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната.  Сборникът предлага  ...  | 
|  | 
| Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне.  Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход".  Статиите в  ...  |