Архетипове и колективно несъзнавано са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX / І от Събраните съчинения) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно За архетиповете на колективното несъзнавано, после Понятието за колективно несъзнавано и най-накрая - За архетипа с особено внимание върху понятието анима. Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на майката, прераждането, детето-бог, респективно божествено ... |
|
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
|
Пир
Платон
Изток - Запад
|
| Цена: 5.11 € / 9.99 лв. |
|
  |
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872 - 1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. Във втория том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение е разгледано развитието на Средновековната католическа философия: от учението ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
|
За отношението на изобразителните изкуства към природата. ... Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 - 1854) е син на виден протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува още като юноша и твърде рано разгръща неимоверните възможности на своя гений, като публикува едно след друго голям брой философски значими произведения и съвсем млад е вече професор в Йена, където е в своя апогей. С многобройните си публикации и с лекциите си, едни от които са и тези за метода на академичното, т.е. университетското изучаване на науките, и по философия на изкуството, Шелинг бързо се налага като водещата философска фигура в този ... |
|
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
Произходът на геометрията и други ръкописи към света на живеенето. Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната."В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа: Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване - процес, придобиващ езиково живо тяло в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и забравяща произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, ... |
