Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |
|
Децата казват най-смешните неща на света! Потвърждение за това е този малък сборник, в който са събрани стотици забавни анекдоти, истински случки и разсъждения на малчуганите по какви ли не въпроси - от любовта и брака до точните науки и религията. Ако искате да се посмеете от сърце с техните неподправени и искрени наблюдения, ако искате да видите света с по-нови очи и ако ви е дотегнало от света на досадните "възрастни", това е книгата, която ви е нужна. Бог очевидно има чувство за хумор и ни е дал децата, за да не забравяме да се смеем! ... |
|
В тази красиво илюстрирана книга са събрани интересни митове и легенди от Древния Китай, които отразяват вековната мъдрост на китайския народ. Те разказват за вечната борба между доброто и злото, честността и лъжата, трудолюбието и мързела. И, както е справедливо в тези приказки винаги побеждава на правдата и любовта. "Вървял цяла нощ, а на разсъмване се озовал пред висок стръмен хълм. Заобиколил го и що да види - скала, а в скалата пещера, която греела с дивна светлина. В пещерата седял старец, подвил крака, а от него във всички посоки се пръскали ярки лъчи. Тогава момъкът си спомнил какво им разказала майка им за ... |
|
Творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитадела има формата на роман, но събитийността в него е само канава, върху която са изложени всички негови възгледи за човешкото битие, житейски, етически и естетически. В него говори синът на голям владетел, научен и приел наученото и наследеното от баща си. Мястото на действието е африканската пустиня, където авторът е прекарал много време, наблюдавайки живота там. Целият текст звучи библейски, но за разлика от Библията е изпълнен с всякакви битови подробности и реплики, които приобщават читателя към живота във всекидневието. Може да бъде приет като съчетание между роман и ... |
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
Алън Стюърт Кьонигсберг – каквото е истинското име на Уди Алън – е роден през 1935 г. в Бруклин. Семейството му явно е било забележително, щом – според собствените му думи – баща му е приличал на Фернандел, а майка му – на Граучо Маркс. Познат ни е като автор на тв скечове и шоумен, режисьор, актьор, писател, сценарист, драматург, продуцент, композитор, кларнетист. И като един от десетте най-еротични мъже на планетата за 1980 г. Със своите многобройни филми, киносценарии, къси разкази и пиеси Уди Алън е по-популярен и обичан в Европа и по света, отколкото в родната Америка. Настоящият двутомник предлага цялата ... |
|
Прекрасно подаръчно издание, изработено изключително луксозно. Книгата съдържа в себе си вечните Шекспирови сонети както в оригинал на английски език, така и в най-добрия български превод - този на Валери Петров. Книга за ценители!"Красавецо, младежкия си чар прахосваш ти за собствена изгода, но този чар го дава не във дар, а само в заем щедрата Природа. А щом е тъй, скъпернико красив, защо ѝ харчиш влога без остатък - нали затуй, чаровнико, си жив, живот и чар да предадеш нататък? Ти алчен си за себе си, но знай, човек така сам себе си предава, и щом Природата ти каже: "Край!", каква ще ти е ... |
|
"– Хайде, Ани. Кажи ми. Кой е умрял? – Майка ми - каза тя. - Виан Роше. В търсене на пристан и ново анонимно съществуване из павираните улички на Монмартър Ян Шарбоно и дъщерите ѝ Розет и Ани водят спокоен, макар и не щастлив живот над малкото си магазинче за шоколадени изделия. Вятърът е спрял - поне за известно време. Изведнъж в живота им връхлита Зози дьо л'Алба, жената с бонбонените обувки, и всичко започва да се променя... Но това ново приятелство не е каквото изглежда. Безмилостна, непочтена и изкусителна, Зози си има свои планове - планове, които ще разбият света им на парчета. Заложила на карта ... |
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Носталгичният спомен по родната Копривщица е подтик за живеещия по онова време в Русия Любен Каравелов да се обърне към недалечното патриархално минало. От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество, за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени." Веселина Димитрова ... |