Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благородническо потекло остават недокоснати от грубата реалност на началото на XX век. Затворени в своята крепост, изпълнени с цинизъм и високомерие, те не чуват тътена на барабана, който възвестява настъпването на Валпургиевата нощ. Според старите вярвания това е нощта, в която бариерата между отсамния и отвъдния свят отслабва и духове и зли сили влизат в нашия свят безпрепятствено. Нощта, в която всичко се обръща надолу с главата и господар и слуга разменят своите места. Нацистка Германия забранява Валпургиева нощ на Густав Майринк - един от най- ... |
|
|
Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души. ... |
|
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
|
Пролетта на 1901 г. Платон Чечел, бивш следовател в полицията, е приел за себе си да се скита като доброволен изгнаник. Но към него се обръщат видни личности, които искат да проведе дискретно разследване по техен проблем. Чечел е ангажиран да спаси живота на милионера фон Шлесер от младата му съпруга. За нея вече се говори, че е черна вдовица. Обаче Шлесер умира и започва серия хладнокръвни убийства. Изгнаникът е принуден да разплете кълбото и да разбере кой е виновен. Книгата е част от поредицата "Криминални мистерии" от Андрий Кокотюха. ... |
|
|
"Затворнико, излез от своята тъмница!" Из книгата Давид Холм е фатално привлекателен мъж, олицетворение на злото - пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Попада в малък градец, където Армията на спасението помага на изгубените души. Чарът на Холм покорява сестра Едит, която иска да го спаси, но буди само присмеха му. Тя се заразява от него от туберкулоза и в новогодишната нощ лежи на смъртния си одър. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при ... |
|
|
"Под новия сърп" (1923) е интелектуален роман - мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха. Константин Балмонт (1867 - 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра ... |
|
|
В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се ... |
|
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
