Според добре известната традиция, която започва с изследванията на Готлоб Фреге, смисълът винаги се осветлява във връзка с изказването и неговото значение. В тази традиция музикалният смисъл се тематизира в дискурсивната рамка, чието средоточие винаги остават музикалната знакова система и начините, по които в нея е означено или може да бъде означено музикалното. В перспективата на такова виждане винаги се изправя музикалният семиозис във всичките му семантични, синтактични и прагматични аспекти, а музикалният смисъл е търсен в екстензионално-интензионалните, денотативно-конотативните напрежения на музикалното изразяване. & ... |
|
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката "Зъби" е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците на днешния ден и несъмнено ще намери отклик в своето и не само своето поколение. Миглена Николчина Мирослав Христов е роден през 1982 г. в София, завършил е философия и магистратура по културология в СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка "Череша с гравитация", която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата "Всичкоядеца", чиято ... |
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |