"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
"Книгата, която предлагам, е надникване в творческия процес. То започна преди много години, още в Русия, а след това продължи в Латвия, Литва, Полша, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция, Англия и в Америка. Пред очите ми преминаха актьори и режисьори от всички типове, школи, направления и калибър. Подреждането, систематизирането и опростяването на натрупания материал продължи години. През 1936 г. Беатрис Стрейт откри в Англия (Девъншър, Дарлингтън Хол) театрална школа - нейният замисъл беше тя да се превърне в театър. Там като ръководител на школата имах възможност да направя поредица ценни експерименти. Преди ... |
|
"В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие "От небето до земята" се изправя една зряла и самоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане." Иван Теофилов "Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е факт, че "сетивата вдъхновяват". Поезията на Силвия ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс" за 2011 г. Интелигентен и проникновен роман, който ни потапя дълбоко в непонятното. ... В един миг милиони хора по света изчезват. Бебета се изправят от количките си пред очите на майките си, мъже и жени потъват вдън земя на връщане от работа, цели семейства се стопяват във въздуха, докато вечерят заедно на масата. Никой от тях не се завръща. Възнесението ли е това, или апокалипсисът на скептиците? Трагедията е необяснима. Изправени пред загадка, която не могат да разрешат, и загуба, която не е по силите им да превъзмогнат, останалите започват да губят себе си. Три години по-късно ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Телевизията върна убийството в домовете – там, където му е мястото. Съспенсът е като жената. Колкото повече бъде оставено на въображението, толкова по-голямо е вълнението. Ако трябва да снимам филм в Австралия, ще накарам някой полицай да скочи в торбата на кенгуру и да изкрещи: "Следвай тази кола!". Аз съм режисьор със стил. Ако снимам "Пепеляшка", зрителите веднага ще очакват да открият труп в каляската. "Дисни" е най-силен в кастинга. Ако някой от актьорите не му харесва, той просто скъсва картинката. Единственият проблем с ... |
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
"Когато бях студент, ужасно страдах, че няма курс Актьорско майсторство за кино. Щеше ми се да вляза в аудиторията и някой да ми обясни какво трябва да правя, когато се снимам в игрален филм, а след това да застана пред камерата и да изпробвам наученото. Тогава нямаше подобен курс; по-лошото е, че няма и днес! След като сме Академия за театрално и филмово изкуство, би трябвало в програмата за обучение на студентите по актьорско майсторство за драматичен театър да се предвидят часове и по актьорско майсторство за кино. Убеден съм, че подобна дисциплина би била интересна и полезна не само за студентите, но и за ... |