"Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат.... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, ... |
|
Религията, все едно дали е възникнала като творение на собствената фантазия на един народ или му е натрапена отвън, с огън и меч, все едно дали е политеистична или монотеистична или както и да я определяме, почти винаги е играла своята кога положителна, кога отрицателна роля в живота на народите, затова и нейната философска трактовка или философията на религията, независимо дали се е наричала точно така или не, съставлява важна част от философията на Хегел през всички периоди на нейното развитие. ... |
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
Великият немски учен Алфред Адлер е сътрудник на Зигмунд Фройд до 1911 г, когато настъпва разрив между тях, поради неговите нови възгледи - индивидуалната психология. През 1925 г. Адлер изнася лекции като гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където се установява окончателно в 1935 г. Почива в 1937 г. в Абърдийн. Адлер създава нов индивидуално-психологически подход за изследване и лечение на човешката психика, в центъра на който стои цялостният и неделим индивид с неговата линия на движение, цели, план и стил на живот, създаващи се в ранното детство под влияние на обкръжението и определящи неговия ... |
|
Основен труд на големия психиатър, създател на учението за логотерапията, конспектите за който той пише по време на четиригодишния престой в концентрационните лагери. Цялостно изложение на разработения от него екзистенциален анализ и логотерапия, идеите за екзистенциалния вакуум и ноогенната невроза, за смисъла на живота, страданието, любовта, работата и смъртта. Особено важни за лекаря са психотерапевтичните методи при страховата и натрапливата невроза, сексуалните разстройства и техниката за парадоксното намерение, психологията на меланхолията, шизофренията и самоубийството, както и психологическата помощ в живота. & ... |
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
Наречена "една от най-добрите книги за човешкото общуване, писани някога" и вечен бестселър, "Прагматика на човешките отношения" е в основата на голяма част от съвременните изследвания на междуличностното общуване, но освен това полага основите на контекстуално базираните подходи към психотерапията. Авторите представят простата, но радикална идея, че проблемите в живота често възникват от проблеми в общуването, а не от някакви дълбоки психични разстройства, и подкрепят концептуалните си изследвания с отделни случаи и известни литературни примери. Написана с чувство за хумор и за разнообразна ... |
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
Теорията на обектните отношения и психодрамата. ... Тази книга е класика в областта на психотерапията. Тя новаторски съчетава психодрама и психоанализа, а това е експертен превод на обновеното ѝ оригинално издание. Пол Холмс ни повежда към сцената на "вътрешния свят" на обектните отношения на протагониста и неговия "външен свят", споделян с другите - свят, в който се случват реалните отношения. Всяка глава на книгата започва с откъс от психодраматична сесия: разказът винаги илюстрира по действен начин определени аспекти на психодрамата и на теорията на обектните отношения. Последващото ... |
|
От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
Мари-Луиз фон Франц, (1915-1998) доктор по философия, е работила с Юнг в продължение на близо 30 години. Тя е признат авторитет в психологическата интерпретация на сънищата, приказките и алхимичните текстове и автор на много книги на тези теми. Мари-Луиз фон Франц е автор на "Алхимията: въведение в символизма на психологията", "Котката" и "Архетипови мотиви във вълшебните приказки". Делото на малко личности в този век има толкова пространни и дълготрайни въздействия като това на К. Г. Юнг. Неговите идеи повлияват дълбоко такива дисциплини като изкуство, антропология, атомна физика, ... |