Втората част от енциклопедичния труд История на Византийската империя на великия руски историк Ф. И. Успенски разглежда бурния период на възхода на Византийската империя като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 г. след смъртта на император Анастасий и възкачването на престола на Юстиниан I. Цялото царуване на яркия византийски властник е пропито с копнежа му за възстановяване на Римската империя. Той остава в историята и с бурното строителство; не само перлата Света София в Константинопол, но и редица други сгради са определяни като чудо на архитектурата. Показани са усилията му за кодификацията на ... |
|
|
Период III 610 - 716: Ираклий и неговите приемници. Период на иконоборството: 717 - 867 г. ... Книгата на превъзходната История на Византийската империя на акад. Фьодор Успенски ни въвежда в третия и четвъртия период от нейното бурно и изпъстрено с поврати, жестокости и дворцови интриги съществуване. Преминавайки през царуването на Ираклий и неговите наследници на трона и през кървавия иконоборски период, историкът подробно осветлява появата на славяните на Балканския полуостров, приключването на тяхната имиграция и утвърждаването на българите на територията, съпътствано с царуването на Крум, Омуртаг и Тервел. ... |
|
|
Третият том на превъзходната История на Византийската империя на акад. Фьодор Успенски е посветен на управлението на Македонската династия, започвайки от нейния родоначалник Василий I Македонец, преминавайки през властта на Василий II, останал в аналите със зловещото прозвище Българоубиец, и стигайки до краха ѝ след царуването на двете му престарели сестри, които възкачват на престола свои фаворити. Това е огромен разтърсващ период не само за империята, но и за отношенията между Западната и Източната църква. През него се извършва борбата им за духовното завладяване на славянството, довела до разлома между двете ... |
|
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Великите демокрации" е последната заключителна част от "История на англоезичните народи" на сър Уинстън Чърчил - най-монументалния труд в дългата му литературна кариера. Онова, което прави този том особено ценен, е оригиналното схващане на автора, че в сърцето на историята са политиката и войната, а историческият прогрес става възможен благодарение на героите. Великите личности според него притежават общи добродетели, като главните сред тях са смелостта и честта. Тук читателят отново ще може да се наслади на пъргавия стил на Чърчил, находчивите му сравнения и ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Епоха на революции" е третата част от литературния шедьовър на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи". Писан по време на Втората световна война, в този том по особен начин се пречупват настроенията и възгледите на един от най-великите английски водачи в един от най-критичните периоди от новата история. "През описания в настоящия том период, а именно 1688 - 1815 г., човечеството изпитало разтърсващото влияние на три революции. Те избухнали в рамките на сто години и всички довели до войни между британците и французите. Английската революция от 1688 г. ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
|
48 -те закона на властта представлява наръчник за изкуството на манипулациите и измамите. Описаните закони са извлечени въз основа на съчиненията на десетки видни исторически деятели, всеки от които по своето време е бил добре запознат с правилата на играта с властта и е умеел майсторски да ги прилага. Тези писания обхващат внушителен период, превишаващ три хиляди години, като са били създавани през най-различни епохи - от Древния Китай през Италия по времето на Ренесанса, та чак до края на XX век. Въпреки различните епохи обаче навсякъде се прокрадват общи разсъждения, изводи и оценки, които оформят същността на ... |
|
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |
|
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Изданието е двуезично, на български и италиански език. ... "Владетелят" е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели. Смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от ... |
