Берлин, 2015 -а. След самоубийството на съпругата си книжарят Каспар разкрива тайна, която тя е пазила през целия им съвместен живот. Петдесет години по-рано, малко преди да избяга при него на Запад, Биргит е родила дете от друг мъж. Търсейки отговори, Каспар решава да направи това, за което жена му така и не е събрала смелост - да открие дъщеря ѝ. Пътуването му през болезнената история на Германия го отвежда до общност на неонацисти, сред които живее внучката на Биргит - четиринайсетгодишната Зигрун. Надеждата му е да я спаси, като ѝ покаже един напълно различен свят. Но дали ще успее? Обвързан идейно с ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Колективен роман под редакцията на Маргарет Атууд. ... В капана на пандемията... Четиринайсет дни, чието действие се развива в една жилищна кооперация в Ню Йорк в началото на пандемията от Ковид-19, е неустоим и единствен по рода си колективен роман, дело на Писателската гилдия, уникален най-вече с произхода си - всеки участник в тази разнообразна и ексцентрична съседска общност говори с гласа на различен писател, от Маргарет Атууд и Дъглас Престън до Джон Гришам. Една седмица след началото на локдауна обитателите на стара кооперация в Манхатън започват да се събират на покрива и да разказват истории. С всяка следваща ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Сега той живее в разкошна вила във Франция, сред колекция от произведения на изкуството от световна класа и е женен за наследница на фармацевтична империя. В света на Рипли всичко изглежда безгрижно, докато телефонно обаждане от Лондон не нарушава спокойствието му. Схема за фалшифициране на картини, която той създава преди няколко години, е на път да бъде разкрита. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка. В този втори роман от поредицата за Том Рипли Патриша ... |
|
|
Млада жена се премества в далечна страна на Север, някога родина на предците ѝ, в която понастоящем живее богатият ѝ и наскоро разведен брат. Идва при него, за да прави онова, което умее най-добре: да му слугува. Далеч от всички в огромната му къща насред гората, съвсем сама, докато той отсъства по работа, сред тишината на величествената природа, тя наблюдава отдалеч малкия градец в долината и запълва времето си с мисли. Местните я гледат с подозрение. Чужденка е. Дошла е неканена. Всичко може да се очаква от нея. Всеки неин опит да бъде добра в един лош и страшен свят завършва с провал. Всяко нейно действие ... |
|
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
|
През декември 1990 година в малкото градче Гленстед рожденият ден на Алек Солтър е белязан от началото на мистериозни събития. Четирите му деца заедно с двамата синове на семейство Акърли с неохота помагат за организацията на голямото празненство, на което присъстват всички поканени... с изключение на един човек. Шарлот Солтър я няма. В началото никой не забелязва отсъствието на съпругата на Алек в шумотевицата освен петнайсетгодишната ѝ дъщеря Ети. А когато палтото на Шарлот е намерено до реката, притеснението на момичето се превръща в паника. След няколко дни същата тази река разкрива зловеща гледка. Мъртво тяло. ... |
|
|
Тя има живот мечта - прекрасна къща, две мили деца, работа, който обича, и идеален във всяко отношение съпруг. И въпреки това след петнайсет години брак тя иска още - иска да се обичат като в самото начало. Любовта ѝ е взискателна, крайна, болезнена, обсесивна, предизвикваща у читателя съчувствие, учудване, понякога усмивка. Лудо влюбена в мъжа си, тя следи - и записва в тематични бележници - всяка негова дума, всеки негов жест, наказва го за всеки пропуск, прибягва до всякакви необичайни средства, залага му капани, за да го хване в недостатъчно внимание, в изневяра, в предателство. Мъжът ми е роман трилър за ... |
|
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
|
Красив роман за любовта, паметта и загубата. Сай Баумгартнър, преподавател по философия и писател, седемдесетгодишен вдовец, се впуска във вълнуващо пътешествие в собствената си памет. Мислите му следват криволиците на един плодотворен живот, белязан от дълбоката му любов към покойната му съпруга Анна. Сега, когато Анна вече я няма, Баумгартнър ще трябва да се опита да живее без нея. И той се опитва, но тя присъства навсякъде, в промените в професионалния му живот, в опитите му да я замени с други жени, в наченките на нова любов. Роман с отворен финал, Баумгартнър е задълбочен и затрогващ анализ на любовта, на скръбта по ... |
|
|
Работохоличката Натали не е виждала хаотичната си и емоционална сестра Кит от месеци. Двете жени са белязани от травматично детство - под контрола на свръхвзискателен баща и с майка, която по-късно губи битката с рака - но това мъчително минало им се е отразило по различен начин... Един ден Натали получава анонимно писмо от програмата за самоусъвършенстване, в която се е записала Кит. Мистериозният подател обаче не информира за състоянието на сестра ѝ, а заплашва, че ще ѝ разкрие тайна, пазена от нея цял живот... Ще се окаже ли изолираната на самотен остров програма Уайзууд - за която светът знае подозрително ... |
