Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Тази книга съдържа първите 40 лекции във втория от трите курса на първото в България едногодишно пълно обучение по приложна психоанализа. Обучението е по специална програма на Демографския институт към Българската академия на науките и изкуствата и се осъществява онлайн във Фейсбук групата Дистанционен курс по психотерапия, включваща 8250 участници от 44 страни по света. В книгата първите 3 лекции са по-общи, за методологията в психоанализата, а следващите 37 лекции са за основните понятия компоненти на методологическия апарат на психоаналитичната терапия: несъзнавано и подсъзнание, топиката То, Аз, Свръхаз, Едипов ... |
|
|
"Помните ли онова неповторимо чувство - да излезете от кино-салон, след като току що сте изгледали въздействащ филм и изгаряте от желание да говорите с приятел, който вече го е гледал и има мнение. Добрите филми се различават от останалите именно с това - те живеят извън непосредственото кино-преживяване, в известен смисъл дори, те започват своя друг живот с финалните надписи и го продължават (или самите те се превръщат) в разговор. Тази книга - за жените в киното - е като поредица от разговори с компетентни събеседници, които ти помагат да съпреживееш отново вече класически истории от екрана, да пожелаеш да ги видиш ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
