Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Бестселър на годината. Четвърто преработено издание. Авторът е съкратил стрият текст и е добавил нови глави. ... Книгата описва и анализира премеждията на Васил Левски в последните месеци от живота му и особено в последните часове преди залавянето му на 27 декември 1872 г. 62 дни по-рано, на 26 октомври, е извършено първото документирано предателство на Апостола. Но той е предаван още десетки пъти. Това е книга не само за предателите на Левски и за това как те се справят с деянието си. Тя е за предателските нагласи на хората и доказва, че е безсмъртен не само Левски, но и неговият предател. Книгата съдържа първия ... |
|
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
|
Настоящият сборник представлява съвкупност от исторически летописи, които обхващат четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация. Първият исторически период е предмет на том 1. Вторият исторически период (представен в настоящия том) очертава епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епоха е представена в книгата Нави (Тракийските нави или Тракийските Благородни (господари) - хроники под авторството на тракийския регент Хаброзелм (част II). В нея е представена Свещената записана история на трако- ... |
|
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
|
"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
