Чудовищата са реални. 1978 г. В клиниката си в живописния Върмонт утвърдената психиатърка доктор Хелън Хилдрет е известна със състрадателното си отношение към болните. С грижа се отнася и към внуците си Вайълет и Ерик, за които е просто баба. Учи ги как да се грижат за домашните си любимци, приготвя им вкусна храна, дарява ги с внимание и любов. Но един ден баба води вкъщи дете с необясними белези. Айрис не се държи като нормално момиче - тя е мълчалива, неразгадаема и дива. Въпреки това Вай и Ерик приветстват Айрис в техния таен клуб, в чиято книга описват чудовища и измислят начини да ги победят. Клубната къща, скрита ... |
|
Доктор Виктор Ларенц е един от най-прочутите психиатри в Берлин. Той е уважаван специалист, харизматичен събеседник и любящ съпруг и баща. Но идеалният му свят се преобръща, когато дванайсетгодишната му дъщеря Джози развива загадъчно заболяване. Всевъзможните прегледи не дават резултат - и най-изтъкнатите медици в Берлин не могат да разберат каква е причината за неконтролируемите пристъпи, които я измъчват. Затова Виктор не таи големи надежди, докато чака Джози пред кабинета на алерголога. Само че половин час след като е оставил дъщеря си да влезе сама при лекуващия си лекар, Ларенц осъзнава, че нещо не е наред. Никой не ... |
|
Ленард Коен и неговата голяма любов."Скъпа Мариане, аз вървя съвсем малко след теб, достатъчно близо, за да те хвана за ръката. Старото ми тяло се предава, както се предава твоето, писмото за освобождаване вече е на път. Никога не забравих твоята любов и твоята красота. Но ти знаеш това. Няма нужда да казвам повече. Приятно пътуване, любов моя. Скоро ще се срещнем. С безкрайна обич и благодарност, твой Ленард."Подателят на това писмо е Ленард Коен, световноизвестният композитор, поет и певец. Получателката - норвежката Мариане Илен, неговата голяма младежка любов, музата на неговия живот. А годината е 2016-а, 44 ... |
|
Исак Нютон, геният, който преоткри вселената, е бил невъзможен задник. В тази пълнокръвна, написана без заобикалки и с много хумор биография на великия учен астрономът Флориан Фрайщетер разкрива защо този дяволски извод е неизбежен. Нютон е мразил безгранично Робърт Хук, откраднал е целия научен труд на Джон Фламстийд, съсипвайки кариерата му, без дори да се замисли за момент. Провеждал е отровна битка с Готфрид Лайбниц за признанието кой е изобретил диференциалното смятане, като се е опитвал да изкара великия германски учен архизлодей и приживе, и след смъртта му. По всичко личи, че Нютон е бил хитрец и затворен в себе ... |
|
Неразказаната истинска история за инцидента при прохода Дятлов. През февруари 1959 година група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента - необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия. Тази вълнуваща документална книга навлиза ... |
|
Двама могат да запазят тайна само ако един от тях е мъртъв. Щастливите младоженци Триша и Итън търсят своя мечтан дом. Когато обаче прекрачват прага на разкошната старинна къща в гората, препоръчана от тяхната брокерка, Триша вече знае, че нещо не е наред. По пътя натам ги е изненадала силна снежна буря, а в самата къща няма никого, въпреки светещия прозорец на горния етаж. Само огромният портрет на предишната собственичка ги гледа с пронизващи зелени очи. Снежната буря се усилва, колата им е затрупана, телефоните нямат обхват и Триша и Итън остават затворени в къщата, сами със своите страхове и с тайните, които все още ... |
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм. В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази е ... |
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
Когато Ноа се влюбва в Ник, знае, че връзката им няма да бъде лесна. Те са огън и електричество и когато са заедно, винаги хвърчат искри. Макар след изминалото лято Ноа да вярва, че страстта е надвила страховете им, със започването на университетската учебна година животът ѝ отново се преобръща. Преместването и опитът да запази връзката си с Ник ще бъдат сериозно предизвикателство - разликата във възрастта, студентският живот, опасните партита и вътрешните демони, които дебнат и двамата, ще им напомнят за всичко, което все още не знаят един за друг. Колкото и да се стараят, винаги ще има рани, които няма да ... |
|
В наши дни повече от всякога светът има нужда от Кърт Вонегът. Неговата мъдрост и хумор са събрани в книгата Уомпитър, фома, гранфалун - тя е като разговор с американския писател и сякаш дава отговор на всичко, което някога сме искали да го попитаме. Кратки литературни шедьоври сами по себе си, избраните 25 текста могат да се разглеждат и като парчета от пъзела на живота и творчеството на модерния класик. Сред тях има всичко: есета, речи, рецензии, пиеса, дори и едно необикновено интервю за Плейбой... С типичното си остроумие и сатиричен стил, с множество препратки към романите и разказите си, Вонегът и този път ни ... |
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |