В книгата си Вели Чаушев разказва спомени за обичани български актьори, имена, като Невена Коканова, Лео Конфорти, Константин Кисимов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Коста Цонев, Любомир Тенев, Любен Гройс, Венци Кисьов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Григор Вачков - вече актьори в "Небесния театър". Както самият автор казва: "...дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е уронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които ... |
|
|
Самурайски криминални истории. ... Окамото Кидо (1872 - 1939) е класически японски писател и драматург, смятан за родоначалник на криминалния жанр в Страната на изгряващото слънце. Героят му инспектор Ханшичи е далекоизточният отговор на фурора, предизвикан от Шерлок Холмс сред четящата публика. Ханшичи обаче не е само детектив със забележителни дедуктивни способности. Окамото Кидо е създал колоритен образ с традиционни и модерни черти, истински символ на първокласната японска литература. Четиринадесетте, наглед необясними, случая от настоящия сборник изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и ... |
|
|
В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност. С вкуса си към странните съвпадения, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Фатално като че обречен да бъде поет, Бранко Милкович изгражда своята поетика и върху една богата философска и литературна ерудиция. Не е случайно че следва философия, но не само университетското му образование, а и духовното му любопитство го карат да чете и античните философи, и от Киркегор и Ницше до Шелер, Сартр и Камю. В поезията му ще срещнем скрити и открити цитати от Хераклит, досократиците и Платон до Хайдегер." Из увода "В изданието са включени и няколко откъса от интервюта и есета, ... |
|
|
Това е книга за Витята - написаха я неговите приятели и почитатели, след като "сърдитото младо момче" отплава към страната на отвъдните сънища, където няма смут и мъка. Виктор Пасков остави блестящи белетристични образци. Започна с ярката си и провокативна първа книга с новели "Невръстни убийства", посрещната възторжено от един от първожриците на съвременната проза Павел Вежинов. В нея авторът се приближаваше по почти мистичен начин към големите преди него - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Дончо Цончев. Сетне Виктор прекрачи в прекрасния романтичен свят на "Балада за Георг Хених". ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
