"Твърдят, че нищо не изчезва - или така е, или пък изчезва всичко." Чарлс Буковски "Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: "Калейдоскоп", "Насън и наяве", "Вчера и утре" или дори "Надолу с главата". И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея - да има fair winds and following seas - попътен вятър и спокойно море. Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту ... |
|
Това е една откровена автобиография, която дава представа за произхода, раждането и развитието на един голям учен, психиатър и преди всичко хуманист. Преживял лагерите, загубата на своите близки, допринесъл за спасяването на стотици евреи от лагерите, на младежи - от самоубийства, Виктор Франкъл още приживе става световна легенда, уважаван от пациенти, колеги, държавници, дори от папата. Книгата разказва за семейната среда, образование, търсения на Франкъл, за това как практиката на логотерапията фактически изпреварва теорията заради спешната необходимост в лагерите да се намери спасителен подход, някакъв смисъл, да се ... |
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
Нанасе е неволна воайорка, която може да наднича там, където никой няма задръжки. Тя чете мислите на хората около себе си. Това е нейната строго пазена тайна. Нанасе не си спомня кога за пръв път е осъзнала своите телепатични способности, но непрестанно се пита какво я очаква, ако я разкрият. Бои се, че тогава ще я използват като опитно зайче и ще я превърнат в публична атракция. А „нормалните” хора ще я гледат с омраза и страх. Ето защо тя не иска да се ангажира с редовна работа и става домашна помощница. Така може безпроблемно да напусне, в случай че усетят свръхестествената й дарба. Семействата, при които живее и от ... |
|
„Дзен и Стив Джобс“ обръща поглед към живота на Стив в средата на 80-те години на миналия век, когато напуска APPLE, за да създаде NEXT – труден за него период. Цинични журналисти започват да мърморят, че се е оказал поредната еднодневка, а компютрите на NEXT, макар и красиви, се продават отчайващо слабо. Стив се сприятелява с Кобун Чино Отогава – японски дзенбудистки свещеник, емигрирал в Съединените щати. И двамата са новатори, изпълнени със страст към изкуството и дизайна. действието се развива напред и назад във времето в търсене на връзката между критичния период от живота на Джобс и ключови моменти от историята на ... |
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Балканска класика" на издателство "Памет". ... "Кака Минка" е един тъжен разказ за бедността и мъката, които, подобно на водите на двете реки - Дунав и Серет, прииждат и заливат домовете на хората в долината, но които не са в състояние да убият надеждата и любовта в сърцата им. Панаит Истрати (1884, Браила - 1935, Букурещ) е румънски писател, който пише на френски език. През 1929 г., вече известен писател, заедно с Никос Казандзакис, Истрати пропътува цяла Русия. От това пътуване се ражда книгата "Към другия пламък или Голата Русия", озаглавена още & ... |
|
Япония,1857 От векове Япония е изолирана от света по свое желание. Но Западното влияние е на прага, правителството страда, готви се и революция. Годините на самураите са в миналото и една нова Япония е на път да се роди. Млада жена е въвлечена в този настъпил смут. О-Цуру очаква да бъде омъжена по желание на своя баща и ако, има късмет, да продължи да работи като асистентка на домашен лекар. Ненадейно О-Цуру е въвлечена във водовъртежа от политически интриги и една наистина опасна любов. „Любов по време на цъфтежа” е задъхваща история за страстите по време на война, за различията между жените и мъжете, за раждането на ... |
|
"Щастие и нещастие, живот и смърт, дух и тяло, богатство и бедност... От известно време насам, когато попадна на съчетание от такива противоположни по смисъл думи, не мога да не се замисля. Със сигурност трябва да има причина дадена мисъл да бъде последвана веднага от своя антоним. Задавам си въпроса дали това не е работата на писателя – да разтълкува причината за това с обикновени думи?"Раздвоение" дава един възможен отговор на този въпрос. Затова бе съвсем естествено в книгата да се появят близначки. Битието на човека е едно и няма как в него да се открият два противоречащи си живота. Мислех си, че за да ... |
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |