"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ); демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции); съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време); разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са включени диалозите "Любопитнопростий разговор" и "Плач бедния Мати Болгария", мемоарните произведения "Разговор с един бесарабски българин и "Краткое начертание жизни священослужителя Неофита Димчовича", реч за българската просвета, редове от биографията, статии от Ал. Теодоров - Балан, М. Арнаудов, Б. Пенев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Съставител: Евелина Вацева. ... И още 300 китайски пословици. Всеки е чувал поне няколко от афоризмите на великите китайски мислители - Лаодзъ, Конфуций, Джуандзъ и други. Но освен в техните прозрения, трупаната хилядолетия наред мъдрост на китайската цивилизация е намерила израз и в пословиците и поговорките - кратките изречения, създадени от обикновените, не оставили имената си в историята хора, - отразили нравствените ценности и душевността на един голям не само по числеността, а и по приноса си за световната култура народ. Не само любопитството към чуждия опит и виждания за света ни подтиква да се интересуваме от ... |
|
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
Настоящата книга е ключ към разгадаването на Йовковия свят. Тя ни помага да познаем и себе си, и да направим един нов, различен прочит на големия български класик, впечатляващ не само с изящната си белетристика, но и със забележителната си народопсихология, често оставаща извън полезрението на литературните изследователи. ... |
|
|
Класическите езици – латински, старогръцки – разкриват едно голямо богатство, положило основите на европейската литература и култура. Античната мисъл и мъдрост обогатяват и днес творците на науката и изкуството. Нейните носители – историците Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ливий и Тацит, философите Платон, Аристотел и Сенека, сатириците Лукиан и Хораций, с една реч гръцките и римските писатели, със своите вечни творби я предават и нам. „Изразът „крилати думи“ – ἔπεα πτερόεντα (èпеа птерòента), – вложен още от Омир в „Илиада“ и „Одисея“, е ... |
|
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
|
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
