Някога обещаващ млад писател, чиято първа книга критиката приема с умерен възторг, днес Джейкъб Финч Бонър преподава творческо писане в треторазрядна магистърска програма и отчаяно се бори да запази последните остатъци от самоуважението си. Не е написал, нито публикувал нищо смислено от години. И тогава Евън Паркър, най-арогантният студент, който някога е пристъпвал прага на кабинета му, нагло заявява, че няма нужда от неговата помощ. Пълният аматьор, който никога не е писал нищо повече от съчинение в училище, се заканва да напише най-великата книга. Джейк е изпълнен с презрение и насмешка към поредния кандидат-писател, ... |
|
|
"Каква прекрасна книга! Очарователен, забавен, топъл и обогатяващ поглед към омарите на Мейн... Доставете си това удоволствие - няма да съжалявате." Кингстън Обзървър "Словесният портрет на Корсън сплита историята на науката с гледната точка на риболовеца от омароловното градче, като с единия крак е в лабораторията, с другия - на палубата, а с останалите осем - в загадъчните морски дълбини." Списание Бостън "Чувството за хумор на Корсън и умението му да придаде човещина на ракообразните си герои вдъхват живот и в най-езотеричните подробности за лова, убежищата, борбите и чифтосването на омарите ... |
|
|
Два дни след падането на Берлинската стена Инге и Валтер Бишоф напускат стария си живот в Източна Германия... Апартамента, градината, работата си и страната. Пътуването отвежда двамата петдесетгодишни далеч, като те следват една отдавна сънувана мечта, "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не знае нищо. Карл отказва да приеме родителското наследство и заминава за Берлин. Живее на улицата, докато не го приемат в кръга на "умното паство", група млади жени и мъже, които водят партизанска битка за окупиране на празни къщи и правят в едно мазе бар, наречен "Мокрицата". В подземията ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
Александър, наричан Сандро, е единствено дете на Виторио, потомък на богата италианска фамилия, и на французойка от скромен произход. След всяко сияйно лято, прекарано в разкошното италианско имение, идва печална зима в невзрачния парижки апартамент. Прекрасно детство, пълно с обещания за бъдещи щастливи дни, но Сандро е едва десетгодишен, когато животът му се преобръща. Мъжът, в който той предстои да се превърне, ще мине през безброй съмнения, колебания, мимолетни наслади, огорчения и бягства, обречен непрестанно да се разминава със самия себе си, а и с голямата любов, озарила цялото му битие."Надявам се да съм се ... |
|
|
Момичета дават обет пред баща си никога да не се разделят и да се подкрепят една друга. През 1942 г. Либи е изпратена в Аушвиц, а най-голямата ѝ сестра Сиби тръгва с нея, за да я закриля, както е обещала. Магда попада в Аушвиц-Биркенау две години по-късно, където трите сестри се събират и са заедно в изпитанията, които ги очакват и в лагера, и в походите на смъртта. Пътят на трите сестри към Обетованата земя е труден, трудно е и изграждането на новата им родина Израел. Но те са заедно и до край изпълняват обета си да си бъдат опора една на друга. Именно любовта и жертвоготовността осмислят целия им живот." ... |
|
|
"Държите в ръцете си оригиналната, пълна и нередактирана версия на романа Девети. Авторът посвещава тази книга на социализма в знак на благодарност за неповторимото детство, което това време осигури на всички българчета. След 30 години пропаганда и охулване, дойде моментът да си спомним за Истината, и да я назовем, такава каквато е. Социализмът бе изключително позитивно време за нашата страна. Той е 99% добро, и 1% лошо, въпреки че в последните години се набляга само на този 1% и се прави опит да се приравни той на него. Грешките и злините не могат да бъдат отричани, и не трябва да бъдат забравяни. Но още по-малко ... |
|
|
"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
|
"Тази книга се посвещава на Гоце Делчев - гениалният създател на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Тя излиза точно, когато се навършват 150 години от рождението му. Какъв по-подходящ момент? Може би това е знамение - че именно сега възникна идеята, и се роди това вълнуващо четиво... Романът ще ви замае. Той замая дори автора си... Едно уникално художествено послание, разтърсващ приключенски трилър, чрез който да научите и толкова много за толкова славната ни история... Талантът на автора е ненадминат, и Гоце напълно заслужава, чрез него, да си спомним за постигнатото от този втори ... |
|
|
Написана просто, но въздействащо, това е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места. Жан Жионо 1895 - 1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс. ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е ... |
