На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
Науката и изкуството за създаване на добър късмет. ... Имате ли чувството, че някои хора сякаш са по-щастливи от останалите и лесно постигат успех, докато на други просто не им върви? Време е да се сбогуваме със старата представа, че успехът идва само с много труд или е въпрос на сляп късмет. Вместо това бихте могли усилено да тренирате серендипно мислене и активно да развивате условия за щастлива случайност. Тази книга има за цел да даде надежда и стратегии за добър живот в една епоха на несигурност и поляризация. Тя споделя обща история за това как можем да формираме собствения си интелигентен късмет и да създадем ... |
|
Кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на изкуствения интелект. ... Пред очите ни се осъществява най-значимата информационна революция в историята на човечеството. За да разберем случващото се, трябва да знаем какво е било преди. Нарекли сме нашия вид Homo sapiens, мъдър човек; но ако хората се чак толкова мъдри, защо се държат така самоунищожително? Защо сме на път да извършим екологично и технологично самоубийство? Човечеството трупа мощ, като създава големи мрежи на сътрудничество, но най-лесният начин да стане това е чрез фикции, измислици и масови заблуди. През XXI в. изкуственият ... |
|
Предговор, съставителство и научна редакция: Христо Гьошев. ... "Идеята зад Векът на херменевтиката е запазването на живия дух на херменевтическото мислене в неговото многообразие. Тук не хвърляме поглед назад към един отминал век на несъмнени постижения, а поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтическите проблеми и продуктивността на тази изследователска традиция в сегашно време. Отговор на този въпрос се надявам да дават заедно включените в сборника доклади. С идеята за подобно продуктивно осмисляне на херменевтическата традиция настоящият том има за цел да заеме своето място в поредица от изследвания, ... |
|
Творчески подход към неврозата. Книгата Вътрешните ни конфликти на Карен Хорни развива динамична теория за неврозата, съсредоточена върху основния конфликт между нагласите за движение към, движение срещу и движение встрани от хората. За разлика от Фройд, Хорни не разглежда неврозата като вкоренена в инстинкта. По нейните думи нейната теория е конструктивна, защото "за пръв път ни позволява да се справим и разрешим невротичната безнадеждност... Невротичните конфликти не могат да се разрешат с рационални решения... Но [те] могат да се разрешат чрез промяна в условията вътре в личността, които са ги породили". ... |
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 г. и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен ... |
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |