"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Наследството от високоразвитата древноевропейска култура."Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?" Харалд Харман Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
Приказно морско градче, в което хората се събират, обичат, разделят. И винаги намират време да седнат заедно на маса за поне още една наздравица. Морето ги тегли като котва. Също и любовта към полуострова с тесните му калдъръмени улички, облечени в дърво къщи, веяни паламуди и кръчми, които рядко излизат в отпуск. Тази толкова лична книга ни връща назад във времето, когато градът е убежище не само за рибари, но и за чешити, артисти, писатели, художници. Тогава един млад лекар пристига на работа в местния Военен гарнизон и бързо става доверен доктор и опора за созополчани. Срещите му с тези автентични персонажи раждат ... |
|
|
Местата, лицата и събитията в тази книга са действителни. ... Това е история, пред която "Prison Break" е скучен като следобед в банковия клон. Това е историята за Иисус и Разбойника, разпнат до него, които се явяват едно и също лице. Разказ за доброто и злото, палавото и мъдрото - това е историята на Савко Калата - след Пантуди - най-знаменития и чаровен касоразбивач на миналия век. И за разлика от Пантуди Савко е жив и здрав, живее в красивия Созопол и е все така изумително сладкодумен разказвач."С автобиографията си Савко Калата за пореден път разбива скуката и ще открадне сърцето ви." Любен Дилов- ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
Мария Келберт се завръща в литературата с две новели (Радостта от живота, Проститутката с дървения крак) и цикъл разкази (Театър на сенките), обединени от общото заглавие Живей щастливо. Напрегнати криминални сюжети с кражба на картина, отвличане, убийства и разследване, италианска мафия. Паноптикум от социални и криминални типажи, между които емигранти от различни националности, девианти, мафиоти, проститутка с дървен крак и джудже убиец. Жестокост, гняв, страдание и отмъщение... И всичко това водевилно и дори абсурдно разиграно, фино пародирано, с хапеща ирония. Всъщност тази книга със своите истории е за необичайните ... |
|
|
Съставител: Наска Калата. ... "Ние сме деца на радостта", обобщава един от авторите в този сборник усещането за радост и единение с природата, които завладяват всеки, докоснал се до него. Съставителят, Наска Калата, е подбрала разнообразни гласове от хилядолетния прибой на созополския талант, побрал в искрящото си богатство векове, езици, вери и истории. Градът на Аполон, Градът на спасението, Градът на бягството от градовете винаги е омайвал с неочаквани открития на красота. Ще ви очарова и сега с богатството си на изящна словесност, сравнима с природните му красоти. Созопол, пристанището на талантите, както от ... |
|
|
Девет разговора с Георги Каприев."Животът не може да бъде сбран между кориците на книга. Отговорността тук е на Митко Новков. Той пита, води и пренасочва. Разказва се едно, а много други съществени събития и лица остават неспоменати... Светът на нашите спомени не съвпада точно със света, за който си спомняме. Претенцията за абсолютна историческа истина е недопустима. А при възпроизводство на събития чрез лична памет е съвършено изключена. Ето защо, любезни читателю, не приемай нищо тук на вяра! Моля те, проверявай!" От автора ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
