Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
Изданието излиза в луксозната поредица Божествен дух на издателство Захарий Стоянов с превод от немски език на Любомир Илиев или Валери Петров. ... |
|
Публикуваната през 1798 г. стихосбирка "Лирически балади" си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уордзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и към свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, ... |
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |