Романа проследява историята на бедния студент Родион Романович Разколников, който убива стара лихварка за парите ѝ и нейната по-млада сестра. След разкриването на престъплението е изпратен в трудов лагер, но по-страшно наказание се оказват душевните му терзания от извършеното престъпление. Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов."Достоевски е типично руски, до глъбините си руски гений, най-руският от нашите велики писатели и заедно с това най-общочовешкият по своето значение и по темите си." Николай Бердяев "Достоевски употребява своеобразен ... |
|
|
Изданието включва Утопия от Томас Мор и Градът на слънцето от Томазо Кампанела. ... Срещнете се със създателите на утопията. В своята Утопия (1516 г.) Томас Мор описва въображаем остров, мистификация на Великобритания, където царят социална, правна и политическа система. Близо век по-късно се появява и Градът на Слънцето - утопично произведение, написано от италианския философ от Калабрия Томазо Кампанела през 1602 г. Двете произведения се нареждат по значимост до Държавата на Платон и представят идеите на великите умове на Европа от XVI - XVII в. Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на ... |
|
|
"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
Съставител: Петър Величков. ... Любовните писма на поета до любимата му - украинката Маша Г. Крилова. "Четвъртото издание от колекция Наследство на издателство Библиотека България е естествено продължение на безценния труд на д-р Петър Величков в областта на литературната ни история, следваща ценна стъпка в опознаването на големите имена в българската литература. В Непознатият поет Трифон Кунев той осветлява изключително интересната личност на този голям български поет и общественик от гледната точка на сърцето, разчитайки писмата му до неговата любима, украинката Маша Крилова. Интимен зов на една ранена мъжка ... |
|
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
|
Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват. Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън. Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава. Авторът на " ... |
|
|
Изданието излиза в луксозната поредица Божествен дух на издателство Захарий Стоянов с превод от немски език на Любомир Илиев или Валери Петров. ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
