"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
Телесно е дебютната стихосбирка на авторката Биляна Димова."Най-добрите от тези стихотворения влизат остро в премълчаното, в някакви уж незабележими реплики, които носиш цял живот. Писане, което се съсредоточава в онази болезнена точка на всекидневие и травма, на семейство и самота, на отчаяние и стоицизъм, крехко и директно едновременно." Георги Господинов "Поезия, която е прецизен и изчерпателен отговор на въпроса Как си?. Отговор, даден в момента, в който разумът е пронизан от невъзможност да се справи достатъчно добре и рационално с поредица от ситуации. Отговор, който е знак за сила и обич, за ... |
|
|
Ноември 1933 г. Сдружението на хотелиерите организира годишната си вечеря в Торки и като примерна внучка Кити Ъндърхей е готова да загърби неприязънта си към подобни събития и да представлява подобаващо своята баба - собственичката на хотел Делфин. А и ако трябва да е честна, да прекара вечерта в танци с чаровния капитан Матю Брайънт, не е толкова лоша идея, нали? Уви, краят на танците настъпва още преди втория коктейл Белини, когато местният съветник Харолд Евертън пада мъртъв над недопитото си кафе. Кити и Мат не губят време и се впускат в собствено разследване на причините за смъртта. Двамата вече имат опит с ... |
|
|
Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква. Изолирана в една уединена къща в провинцията, тя живее на спуснати капаци и без връзка с околния свят, неспособна да преодолее мъката си от сполетялото я нещастие. Там попада на календарите и бележниците, в които бившата собственичка е споделяла опита си в градинарството. Аманда се зачита и решава отново да вдъхне живот на изоставената градина. С течение на времето тя влиза в контакт с цветята, зеленчуците, дърветата, със земята, от която черпи силата, необходима ѝ, за да се върне самата тя към живота и да отправи поглед към утрешния ден. Утрешният ден не е ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
В книгата Времето на стария Бог един от най-талантливите и четени съвременни ирландски писатели Себастиан Бари, два пъти удостояван с наградата Коста и с четири номинации за Букър, ни среща с Том Кетъл, наскоро пенсиониран полицай, който лека-полека свиква с новия си живот и дом: странна пристройка към викториански замък, откъдето се открива невероятна гледка към Ирландско море. Месеци наред той не вижда никого и само от време на време зърва отдалеч ексцентричния си хазяин и изнервената млада майка, дошла да живее в съседство с него. Случва се да го спохождат и мили спомени за семейството, за любимата му жена Джун, която ... |
|
|
Те стигнаха твърде далеч и продължиха. Пощальонът винаги звъни два пъти е история за съдбоносната среща на безскрупулен скитник с фатална жена и тяхната драматична любов."Като изключим формите ѝ не беше неземна красавица, но излъчваше някакво горчиво, трескаво недоволство, на фона на което нацупените ѝ устни изпъкваха ярки и точни..." Из книгата Джеймс Малахан Кейн (1892 - 1977) е американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарий. Считан е за основоположник на черния роман. Романът му Пощальонът винаги звъни два пъти, публикуван през 1943г., е първият и ... |
|
|
Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга."Емъри Блекчърч е слух. Заплаха за разглезени отрочета - изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Привилегировани наследници като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен спрямо порядките на доброто общество. А семейството му, начело с дядо му - сенатора, не може да си позволи още публични скандали. Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Можеш ли да пазиш тайна? Израснах, вярвайки, че истинските любовни истории те изправят пред огромни изпитания, за да докажеш, че си достоен. Когато заживях в своята лична изопачена приказка, бях млада и наивна. Поддадох се на изкушението и нахраних звяра, който ставаше все по-жаден с всеки удар. Трипъл Фолс изобщо не беше това, което изглеждаше. Същото се отнасяше и за мъжете, които ме взеха под крилото си. Но за да ги запазя, трябваше да бъда част от техните тайни. Тайни, чието опазване ни струва всичко. Това е разликата между измислицата и реалността. Не можеш да изживееш собствената си любовна история отново, защото ... |
