"Решителна, по-грапава, по-сурова - поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива." Мария Куманова "Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
|
"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов е литературен теоретик и ... |
|
|
"По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че в дълбокото е немотата на поета. В дълбокото - на чувството и мисълта - е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, ... |
|
|
Роман. ... "Хомо фабер" (1957 г.) е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за "модерния човек". Инженер Валтер Фабер е технократ, "homo faber" (произвеждащ човек), който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която "превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да ѝ попречат..." Но ето че "електронното съзнание" на Валтер Фабер не съумява "да изчисли" неговото бъдеще, защото вложените в машината на разума му данни ... |
|
|
Млада жена с тъмно минало... Мили отчаяно се нуждае от работа. След дълго търсене и многобройни откази късметът най-сетне ѝ се усмихва. Наета е като прислужница от богатата Нина Уинчестър, която живее в разкошна къща със съпруга си Андрю и с разглезената си и капризна дъщеричка Сесилия. Още от първия работен ден обаче Мили започва да се сблъсква с редица странности: настаняват я да живее в малка стаичка на тавана; настроенията на Нина Уинчестър се менят рязко и намекват за сериозни психически проблеми. Единственият симпатичен член на семейство Уинчестър е Андрю. Съпругът на Нина е не само красив и преуспял, но също ... |
|
|
Бляскавият свят на Елизабет се срива, когато приятелят ѝ я изоставя дванайсет дни преди Коледа, слагайки край на седемгодишната им връзка. Загърбила своите мечти заради него, сега тя не знае какво да прави с живота си. Решава да се завърне в родното си градче Мейсънс Ридж, за да прекара празниците в семейната ферма. Още с пристигането си Елизабет се запознава с привлекателния, но загадъчен Пол, който е в градчето по работа. Сините му очи и топла усмивка поставят на изпитание решимостта ѝ да разбере коя е всъщност и какво иска от живота без мъж до себе си. Елизабет осъзнава, че мястото и хората не са се ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
|
Годината е 1742-ра. Разнебитена самоделна лодка достига до бреговете на Бразилия. От нея слизат трийсетина полуживи мъже - с изпокъсани дрехи, изгорели от слънцето, очевидно гладували месеци наред. Тяхната история скоро ще се превърне в сензация - в една от най-вдъхновяващите и най-ужасяващите истории от епохата на великите мореплаватели. Тези мъже са оцелелите от потъналия край бреговете на Чили британски кораб Уейджър - част от военна експедиция, станала по-късно прословута с огромния брой жертви. Те са преплавали хиляди километри през най-опасните води на планетата, бягали са от врагове, живели са на безлюден остров, ... |
|
|
Кити Ъндърхей отново е тук, за да се заеме с поредния случай на убийство. Зимата на 1933 година. Кити Ъндърхей почти се е възстановила след събитията в Ендърли Хол и като че ли емоционалният ѝ хоризонт се очертава безоблачен. Помрачава го само едно - ако не броим натрапчивото чувство, че някой я следи - припламващите искри между Матю Брайънт и някогашната му приятелка, очарователната Джулиет Вандерщрафен. Ето защо, когато старата дама - госпожица Плендерлийт, е открита мъртва пред прага на дома си, уж жертва на фатално подхлъзване, Кити се заема с разследването на обстоятелствата около смъртта ѝ, за да не ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
