"Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите - те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо." Херта Мюлер "Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като "омекналите часовници" на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото." The Times Literary Supplement " ... |
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Виж сега, моето момиче е за истинските истории на вдъхновяващи жени, които са били достатъчно смели да преследват целите си въпреки всички, които не са вярвали в тях. Вдъхновение за написване на разказите в сборника са познатите на всички ни фрази като: Виж сега, моето момиче... Това не е женска работа. Кой е мъжът ти, кой е баща ти? Избягвам да наемам млади жени като теб, защото ей сега ще забременееш и ще те няма две години. Идва важен клиент утре на среща в офиса. Облечи се по-така, да му се харесаме. Е, как не ти стига времето? Всичко е въпрос на организация, мила. Аз на твоята възраст не си оставях ... |
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
|
"Тясна пътека през душата и света на Димитър Анакиев е една наистина стойностна творба - красива като литература, честна като гражданска позиция и много информативна като фактология, но може би най-важното, най-ценното - с един уникален дух, който доближава читателя да автентичната японска естетика, философия и до онова, неуловимото, което прави Япония именно Япония, но ѝ дава и ново, съвременно и общочовешко лице." Габриела Цанева "За Димитър Анакиев хайку е съдба." Димитър Стефанов ... |
|
В книгата Времето на стария Бог един от най-талантливите и четени съвременни ирландски писатели Себастиан Бари, два пъти удостояван с наградата Коста и с четири номинации за Букър, ни среща с Том Кетъл, наскоро пенсиониран полицай, който лека-полека свиква с новия си живот и дом: странна пристройка към викториански замък, откъдето се открива невероятна гледка към Ирландско море. Месеци наред той не вижда никого и само от време на време зърва отдалеч ексцентричния си хазяин и изнервената млада майка, дошла да живее в съседство с него. Случва се да го спохождат и мили спомени за семейството, за любимата му жена Джун, която ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..."..." ... |
|
Страхът те възбужда, нали? Ерика Казваха ми, че сънуваш това, за което сърцето ти мечтае. Но кошмарите са моята истинска страст. Неговото име е Майкъл Крис. По-големият брат на моя приятел е красив, силен и абсолютно ужасяващ. Звездата на колежанския отбор по баскетбол сега е станал професионалист... и изобщо не му пука за мен. Но аз го виждам. Чувам го. Нещата, които прави, тайните, които крие. Години наред не мога да откъсна поглед от него. Сега и аз отивам в колеж - в неговия град. Три години не сме говорили за онази бурна вечер в Нощта на Дявола, когато се случиха страховити събития. Време е той да ме забележи. ... |
|
Ню Йорк, Париж, Лондон... Каси улучва от раз в десетката - среща веднага правилния мъж и се омъжва за него. Но точно на десетата годишнина от сватбата им всичко рухва, когато тя разбира, че целият им брак е една голяма лъжа. Предадена и наранена, младата жена осъзнава, че е окована в живот, който отдавна не ѝ е по мярка. Загубила всичко, в което е вярвала, Каси напуска шотландското си провинциално имение, за да преоткрие света... а може би и самата себе си. Колко града са нужни, за да излекуваш сърцето си? Една година. Точно толкова време искат от нея нейните три най-добри приятелки. Всяка от тях ще получи Каси ... |