От авторката на "Елегантността на таралежите" - Мюриел Барбери. Новината за смъртта на бащата, когото никога не е срещала, отвежда Роз в Япония. Самотна и сдържана, Роз не очаква, че той е подготвил за нея различни изненади и преживявания, за да ѝ помогне да опознае родината му... и самия него. Сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и хармоничното спокойствие на дзен градините, в които японците превръщат болката в радост, Роз неусетно поема по невидимите пътища на обичта. В сянката на цъфналите вишни Роз ще разбере, че тя може да се изразява дори с отсъствие, както и че има път към ... |
|
През 80-те години на XVI век семейство, което живеело на Хенли Стрийт в Стратфорд, имало три деца: Сузана, а след нея Хамнет и Джудит, които били близнаци. Момчето, Хамнет, умира през 1596 г., когато е на 11 години. Около четири години по-късно бащата написва пиеса, озаглавена Хамлет... Романът Хамнет представлява пълнокръвен портрет на епохата и разказ за съкрушителната болка на семейство, загубило детето си. Той е художествена възстановка на историята около създаването на едно от най-великите произведения в световната литература."Хамнет и Хамлет всъщност са едно и също име, напълно взаимнозаменяемо в регистрите на ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова, редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква. Изолирана в една уединена къща в провинцията, тя живее на спуснати капаци и без връзка с околния свят, неспособна да преодолее мъката си от сполетялото я нещастие. Там попада на календарите и бележниците, в които бившата собственичка е споделяла опита си в градинарството. Аманда се зачита и решава отново да вдъхне живот на изоставената градина. С течение на времето тя влиза в контакт с цветята, зеленчуците, дърветата, със земята, от която черпи силата, необходима ѝ, за да се върне самата тя към живота и да отправи поглед към утрешния ден. Утрешният ден не е ... |
|
Продължението на книгата - Назови ме с твоето име Никой роман в последно време не е говорил на съвременните читатели така трогателно за естеството на любовта, както завладяващият Назови ме с твоето име на Андре Асиман. Романът е приветстван като любовно писмо, призив... изключително красива книга (Стейси Д'Ерасмо, Ню Йорк Таймс Буук Ревю). Книгата впоследствие се превърна във филм с Тимъти Шаламе в ролята на младия Елио и Арми Хамър в ролята на Оливър, аспиранта, в когото Елио се влюбва. В Намери ме Асиман ни показва бащата на Елио, Самуел, по време на пътуване от Флоренция до Рим, за да посети сина си, който е ... |
|
Ноември 1933 г. Сдружението на хотелиерите организира годишната си вечеря в Торки и като примерна внучка Кити Ъндърхей е готова да загърби неприязънта си към подобни събития и да представлява подобаващо своята баба - собственичката на хотел Делфин. А и ако трябва да е честна, да прекара вечерта в танци с чаровния капитан Матю Брайънт, не е толкова лоша идея, нали? Уви, краят на танците настъпва още преди втория коктейл Белини, когато местният съветник Харолд Евертън пада мъртъв над недопитото си кафе. Кити и Мат не губят време и се впускат в собствено разследване на причините за смъртта. Двамата вече имат опит с ... |
|
Телесно е дебютната стихосбирка на авторката Биляна Димова."Най-добрите от тези стихотворения влизат остро в премълчаното, в някакви уж незабележими реплики, които носиш цял живот. Писане, което се съсредоточава в онази болезнена точка на всекидневие и травма, на семейство и самота, на отчаяние и стоицизъм, крехко и директно едновременно." Георги Господинов "Поезия, която е прецизен и изчерпателен отговор на въпроса Как си?. Отговор, даден в момента, в който разумът е пронизан от невъзможност да се справи достатъчно добре и рационално с поредица от ситуации. Отговор, който е знак за сила и обич, за ... |