"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Уинтър Той беше виновен! Направо исках да умре! Но да го пратя в затвора беше най-лошото нещо, което можех да му причиня. Може би си мислех, че ще успея да избягам, преди той да излезе. Или че ще се промени, докато излежава присъдата, и вече няма да е чудовището, от което се страхуваше целият град. Обаче грешах. Трите години минаха неусетно и той е всичко друго, но не и променен. Затворът просто му даде достатъчно време да планира своето завръщане. Разбира се, че очаквах отмъщението му. Но не бях готова за това. Той не искаше само аз да изпитвам болка. Искаше всички около мен да страдат. Искаше всичко. Деймън ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
Късното лято на 1933 година. Капитан Матю Брайънт и аматьорката детектив Кити Ъндърхей се изправят пред ново предизвикателство. Пърл Брайт - обещаващата млада актриса, е открита удушена с връзката на обувката на капитан Брайънт. Полицията арестува Матю, защото всички улики сочат, че именно той е извършил убийството. Кити започва разследване, за да изчисти името на своя партньор, което я отвежда до стар импресарио, свързан с театъра, опасни тайни и далеч по-сериозен заговор от скалъпеното обвинение срещу Матю. И така привлича вниманието на истинския убиец... Хелена Диксън отново ни потапя в Англия отпреди почти 100 ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Те стигнаха твърде далеч и продължиха. Пощальонът винаги звъни два пъти е история за съдбоносната среща на безскрупулен скитник с фатална жена и тяхната драматична любов."Като изключим формите ѝ не беше неземна красавица, но излъчваше някакво горчиво, трескаво недоволство, на фона на което нацупените ѝ устни изпъкваха ярки и точни..." Из книгата Джеймс Малахан Кейн (1892 - 1977) е американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарий. Считан е за основоположник на черния роман. Романът му Пощальонът винаги звъни два пъти, публикуван през 1943г., е първият и ... |
|
|
Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга."Емъри Блекчърч е слух. Заплаха за разглезени отрочета - изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Привилегировани наследници като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен спрямо порядките на доброто общество. А семейството му, начело с дядо му - сенатора, не може да си позволи още публични скандали. Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
