"Уинтър Той беше виновен! Направо исках да умре! Но да го пратя в затвора беше най-лошото нещо, което можех да му причиня. Може би си мислех, че ще успея да избягам, преди той да излезе. Или че ще се промени, докато излежава присъдата, и вече няма да е чудовището, от което се страхуваше целият град. Обаче грешах. Трите години минаха неусетно и той е всичко друго, но не и променен. Затворът просто му даде достатъчно време да планира своето завръщане. Разбира се, че очаквах отмъщението му. Но не бях готова за това. Той не искаше само аз да изпитвам болка. Искаше всички около мен да страдат. Искаше всичко. Деймън ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Късното лято на 1933 година. Капитан Матю Брайънт и аматьорката детектив Кити Ъндърхей се изправят пред ново предизвикателство. Пърл Брайт - обещаващата млада актриса, е открита удушена с връзката на обувката на капитан Брайънт. Полицията арестува Матю, защото всички улики сочат, че именно той е извършил убийството. Кити започва разследване, за да изчисти името на своя партньор, което я отвежда до стар импресарио, свързан с театъра, опасни тайни и далеч по-сериозен заговор от скалъпеното обвинение срещу Матю. И така привлича вниманието на истинския убиец... Хелена Диксън отново ни потапя в Англия отпреди почти 100 ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
|
Те са петима. Тя е една. И няма как да избяга."Емъри Блекчърч е слух. Заплаха за разглезени отрочета - изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Привилегировани наследници като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен спрямо порядките на доброто общество. А семейството му, начело с дядо му - сенатора, не може да си позволи още публични скандали. Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
|
|
"Тясна пътека през душата и света на Димитър Анакиев е една наистина стойностна творба - красива като литература, честна като гражданска позиция и много информативна като фактология, но може би най-важното, най-ценното - с един уникален дух, който доближава читателя да автентичната японска естетика, философия и до онова, неуловимото, което прави Япония именно Япония, но ѝ дава и ново, съвременно и общочовешко лице." Габриела Цанева "За Димитър Анакиев хайку е съдба." Димитър Стефанов ... |
|
|
В книгата Времето на стария Бог един от най-талантливите и четени съвременни ирландски писатели Себастиан Бари, два пъти удостояван с наградата Коста и с четири номинации за Букър, ни среща с Том Кетъл, наскоро пенсиониран полицай, който лека-полека свиква с новия си живот и дом: странна пристройка към викториански замък, откъдето се открива невероятна гледка към Ирландско море. Месеци наред той не вижда никого и само от време на време зърва отдалеч ексцентричния си хазяин и изнервената млада майка, дошла да живее в съседство с него. Случва се да го спохождат и мили спомени за семейството, за любимата му жена Джун, която ... |
