Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер , както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Специално съкратено издание за ученици. ... Специално издание на класическото произведение на Бранислав Нушич за бърз прочит, в тон с ритъма ни на живот днес. Целта му е Автобиография да не стряска с обема си младите читатели, които го изучават в училище, и да им помогне да се запознаят адекватно с него и да му се насладят. А в една по-зряла възраст могат да посегнат към пълния му обем. Както сам казва Нушич - ако книгата му е прекалено дебела, тогава би заприличала на енциклопедия - онзи вид книги, които предлагат всички видове знания по такъв начин, че да не можеш да научиш нищо от тях. Автобиография е историята за ... |
|
|
Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас. Всеки ден прилича на предишния... Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила. Но един ден всичко се променя... Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс ... |
|
|
"Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи - музика, лъчи. Не искат и не обещават те..." Пейо Яворов В сборникът "Българска любовна лирика" ще намерите 40 стихотворения от едни от най-бележитите български автори: Пейо Яворов Димчо Дебелянов Емануил Попдимитров Теодор Траянов Димитър Подвързачов Димитър Бояджиев Христо Фотев ... |
|
|
Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът. ... "Търсете и ще намерите." Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му. Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи. Водени само от ... |
|
|
Пълно издание. Второ преработено и допълнено издание. ... Романът Под игото е създаден в основната си част през 1887 - 1888 г. в Одеса, където Иван Вазов намира убежище след започналите в България политически гонения."Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България." - разказва авторът. Но тази носталгия на духа е само последният емоционален стимул за появата на едно произведение, което Вазов просто не е могъл да напише. Защото то е ограничен израз на ... |
|
|
Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
Книги
