Съставител: Ина Ясипова. ... Апокрифен ръкопис разкрива метода, по който древните българи са отгатвали съдбата си и са откривали своето място във Вселената. За разлика от традиционната астрология, която търси отговорите на тези въпроси в подредбата на планетите, българският зодиак е основан върху тайните на природата около нас. Според древното знание на нашите предци съдбата на всеки човек е предопределена от дърветата, камъните, животните и цветята, сред които живеем. Българите са познавали добре природните стихии, почитали са слънцето, водата, огъня и вятъра и са живели в хармония с тях. Ние сме народ, здраво свързан ... |
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
Как е било устроено обществото по време на Второто българско царство? Имало ли е тук феодализъм, подобен на западноевропейския, и каква е била йерархията в българската аристокрация? Имали ли са нашите боляри своя хералдика и свои феодални замъци? Как са се обличали? Какви са били техните права, задължения, ритуали? В Аристокрацията на Второто българско царство проф. Николай Овчаров хвърля светлина върху тези важни за историята ни, но слабо проучени въпроси. Неговото пространно и задълбочено изследване е поднесено на достъпен за широката аудитория език и е резултат от дългогодишен труд и проучвания - както на ... |
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
Рим, Америка и бъдещето на Запада. Подобно на Древен Рим съвременният Запад е изправен пред криза, произтичаща от начина, по който е създаден. Тя може да завърши с тотален колапс, каквато е била съдбата на Рим. Възможно е обаче това да се избегне... Питър Хедър и Джон Рапли откриват поразителни прилики между Древен Рим и съвременния Запад. Както имперският Рим, така и индустриалният Запад са отбелязали бърз икономически ръст, който донася приток на богатство за имперската столица. Тази икономическа тенденция, продължила при Рим с векове, съдържа в себе си и зародиша на упадъка. За древната империя авторите твърдят, че ... |
|
"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
В книгата е анализирана типологията на държавообразувателните процеси в древността, по материали от Балкано-Анатолийския район, краят на II - началото на I хил. пр. н. е., въз основа на обсъждането на следните въпроси: теоретични и методологически проблеми на проучването на прехода към класово общество и държава, със специално внимание към ролята на първобитната полово-възрастова стратификация в институционалната система на военната демокрация, респ. т. нар. чийфдъм; мито-епическата традиция на древността като извор за проучването на държавообразувателните процеси, въз основа на идеята за митологията като реликтова ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна." Иван Вазов, одата Левски поместена в цикъла Епопея на забравените Припомняме тези думи на Патриарха на българската литература, защото няма - и не може да има - по-вярно и по-вдъхновено описание на революционната дейност на Васил Левски. Основната тема на тази книга не е делото на Апостола на свободата. Но колкото и да се фокусираме върху доказателствата и мотивите за ... |
|
"Разбрахме, че не ни трябва и никога не ни е трябвала никаква нова Русия. Трябва ни само Русия, каквато беше по-рано: имперска, заджуркана по един или друг начин, и няма какво друго да измисляме. За нас няма друго бъдеще освен миналото. Ала имам ли право, след като не предвидих нито войната, нито фактически народното съгласие с нея, след като сега се намирам в политемиграция, а в Родината си съм заклеймен като чуждестранен агент и съм обявен за издирване, да говоря от името на този народ? Пък и кои са тези ние? Може ли да се опише прословутият руски народ или многонационалният народ на Русия? Може ли да се намери ... |
|
Д-р Пепа Лунгарова завършва специалността Класическа филология в СУ Климент Охридски. От 1977 г. е преподавател по старогръцки, библейски гръцки и латински език във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий в катедра Класически и източни езици и култури към Филологическия факултет. Осъществява шестмесечна специализация в Университета La Sapienza - Рим, Италия, в областта на морфосинтаксиса на късния латински език и тримесечна специализация в Атина, Гърция, със стипендия от Фондация Онасис, в областта на античната епиграфика. Научноизследователските ѝ интереси са насочени към словообразуването, ... |