"Густав Майринк ни напомня оня древен мъдрец, чийто живот е заключен в тревожния копнеж на Фауст. Душата му бди над изровените изпод вековете книги, пие блясъка на тяхната мъдрост и сама се превръща в сияние. Той търси Абсолюта на Битието в прашната реторта на алхимиците и знае магичните заклинания, които възкресяват из мрака всички чудовища на легендите. Голем, Зеленото лице, Валпургиевата нощ, Белият доминиканец са изградени върху онази тайна философия, която се крие зад скрижалите на Хермес Трисмегист или зад пророческите сънища на Парацелз, Сведенборг и редица други адепти..." Светослав Минков ... |
|
"Романът Ивен, Рицаря с лъва (1180) е най-типичният рицарски роман на Кретиен дьо Троа. В неговата интрига социалният реализъм на рицарския роман достига своеобразен връх. В същото време Кретиен вгражда в богатото на приключения повествование редица приказни елементи, заимствани от келтската митология и от християнската символика. От това смесване печели новият жанр - рицарският роман. Героят Ивен олицетворява фигурата на рицаря като защитник на слабите и онеправданите. А личната драма на Ивен, който дълго време бива раздвоен между съпружеските си задължения и изкушенията на странстващото рицарство, показва, че ... |
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
Първата френска писателка Мари дьо Франс твори своите новели през 70-те години на ХІІ век. С тях полага началото на нов жанр. "Повествователното ле" - къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него. Сюжетите на новелите от настоящия сборник Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки така преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В ... |
|
Двуезично издание на български и на руски език ... В превод на Кирил Кадийски. ... |
|
С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
Луксозно издание на вечната класика Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков. Изданието е осъществено въз основа на последната редакция на писателя, с корекции и допълнения, въведени под негова диктовка от съпругата му Е. С. Булгакова. Включени са послепис за историята на романа, писма на Михаил Булкагов до жена му Елена - негова вдъхновителка и първообраз на Маргарита, факсимилета и други приложения. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |