"Преди години разработих Квантова синхронизация (КС), уникален метод на самоизследване, заобикалящ много от капаните на вътрешния процес чрез редуциране на всички създадени неща, физически и ментални, до най-базисния им компонент - чистото осъзнаване. Първоначално се фокусирах върху забележителните целебни ефекти, които ние, хората, сме способни да постигаме само със съвсем малко осъзнаване, но които рядко демонстрираме. Написах Чудото на мигновеното изцеление, за да може всеки, който желае, да се научи да изцелява чрез прилагането на КС. След написването й хора от цял свят научиха и усетиха радостта от изцелението ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
|
Изданието представя най-значимите съчинения на Анселм, архиепископ Кентърбърийски (1033 - 1109) - несъмнено най-влиятелната фигура в богословието и философията на ранното латинско средновековие, която оказва мощно влияние върху развитието както на схоластическата философия, така и на философията на новото време. Включените текстове максимално разгръщат Анселмовия мисловен проект, основават се единствено на разума: онтологическото доказателство за съществуването на Бога, сатисфакционната теория за Въплъщението, учението за същността на езика и мисленето, дефиницията за истината - първа в историята на европейската философия, ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
Виенският невролог и психиатър Виктор Е. Франкъл е основателят на логотерапията – "Третото Виенско направление на психотерапията", както я наричат някои автори. В тази книга са събрани доклади на Франкъл, очертаващи неговия път. Той изразява становището си по следните теми: воля за смисъл време и отговорност логос и екзистенция плурализмът на науките и единството на човека детерминизъм и хуманизъм логотерапия и логотерапевтично лечение Свободата е един от човешките феномени. Тя обаче има някакъв предел. Човекът не е освободен от условията, а само свободен да приеме нагласа към тях. В крайна ... |
|
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
"Не съм съгласен с казаното от вас, но ще се боря до смърт, за да имате правото да го казвате." Волтер "Умът на Волтер е същинска бойна машина. А Кандид представлява обобщение на всички негови романи." Гюстав Флобер "Кандид е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва - вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми." Жан-Марк Рошет "Кандид е диамантът на нашия национален ум. Оноре дьо Балзак "Волтер е принцът на философската новела." Джон Ъпдайк ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
В "Парерга и паралипомена" е включена "Афоризми за житейската мъдрост", която превръща не особено известния мислител в прочут философ. ... От сравнително скромната цел да се опише животът, да се дадат принципите на една по-цялостна философска антропология, възпитателят Шопенхауер плавно преминава към наставленията за живота - за възможно най-разумния начин да се прекара онзи отрязък от време, който ни е даден от раждането до смъртта. И в това отношение ненадминати по сила и блясък са неговите "Афоризми за житейската мъдрост". Сам Шопенхауер е далеч от идеята за етическо-назидателен трактат. ... |
