Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Книгата поглежда оригинално и вдъхновяващо към многопосочната проблематика на "чистото". Основни теоретични ориентири са й психоаналитичните и културологичните. Особено акцентирана е линията, която свързва "чистотата" с конструирането на идентичности. Предлага се преразглеждане на началата на субектността чрез две нови понятия - разширен субект и агломератна психика. А късната постмодерност бива представен като епоха на санитарността. Яна Котеска (родена през 1970 г.) преподава литература в Университета "Св.Св.Кирил и Методий" в Скопие. Занимава се с теоретична психоанализа, литературна ... |
|
|
"Тази книга е историческа. Тя бележи една дата. Дата в онова, което наричат социално и политическо признаване на хомосексуалността. Може би без пряко да го провокира, тя допринесе за това, хомосексуалността повече да не бъде причислявана към подлежащите на лечение сексуални патологии. Макар и единствено заради това, книгата заслужава да бъде преиздавана и четена." ... |
|
|
Настоящата книга предлага някои оригинални идеи по вечни философски въпроси, които вълнуват човешката мисъл от древността досега. Авторът анализира проблема за присъствие на миналото в настоящето и бъдещето. Основната идея е свързана със запазването на определени компоненти в явленията и единството между промяна и постоянство в тях. Въз основа на това се правят изводи за появи на нови зависимости между повтарящи се явления. Засегнати са въпроси, като този за част и цяло, за граница между явленията, за развитието на материята и за смисъла на съществуването. Освен за философи книгата ще представлява интерес и за ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
|
Въпросът за смисъла на съществуването, за същината на всички неща, за мястото на човека в света e в основата на нашето мислене. Затова философията, "любовта към мъдростта", се смята за "майка" на всички науки. Отговорите, които тя дава от античността до съвремието, се менят с обстоятелствата, но не и в същността си. Ето защо заниманието с философия предполага винаги разглеждане на нейната история. Атласът Философия е история на философските учения, представени чрез философите и техните най-важни тези и понятия. Особеното в него е, че те са онагледени с цветни илюстрации. И този път системата на dtv ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
