"Историята от 1916 до 1955 г. играе важна роля в писмата. Централните научни теми в кореспонденцията между Айнщайн и Борн са теорията на относителността и квантовата теория. Но наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми. Алберт Айнщайн и Борн, проявяващи тотален интерес към обграждащите ги социални структури, взимат - страдайки и копнеейки - участие в съвременната си история." проф. д-р Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат "Освен ... |
|
|
Съставители: Хараламби Паницидис, Димитър Божков, Петър Горанов. ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
"Философията е рационално действие. Неин единствен инструмент е разумът, дирещ мъдростта. Затова е дейност, присъща само на човека. Аристотел хвали Сократ, че въвел като основен философски инструмент търсенето на общото и същественото в нещата, което бива обединено в тяхното "понятие". Понятието изразява същността на изследваното. То е концентрирана дефиниция. Тя, казва Аристотел, определя нещото според неговия род и видовото му различие. Така се различава от представата, описанието, метафората и т.н. Работейки с дефиниции и понятия, философията изгражда аргументи и заключения. Силата на аргументите е ... |
|
|
"Работните листове са неотменна част от учебния комплект по философия за 10. клас. Те са свързани с уроците за нови знания и съдържат писмени упражнения и задачи, които ще са ви полезни, ще ви обогатят и надяваме се - забавляват. Работните листов ви дават възможност за упражняване чрез писане, което е важно не просто за трениране на паметта, а и за подпомагане на осмислянето на учебното съдържание. Писането е дестилирана мисъл. Сами ще се убедите в това, докато отговаряте на въпросите и изпълнявате задачите, включени в различните рубрики в това помагало. Затова приемете всяка следваща рубрика като предизвикателство ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
|
Том 4-ти от шесттомното издание "Събрани съчинения от Фридрих Ницше" ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаментално шестомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на Исак Паси: "От самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал-социалисти и анархисти, за аристократи и ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
"Философията на Плотин не е само мит, любов, смърт, живот, съзерцание на отчетливи форми и екстаз, а тя е и неимовернеквилибристика с най-тънки логически категории... Ако в отрицателен смисъл тя е отреченост от всичко земно и материално, то в положителен смисъл е реставрация на старинната гръцка митология и на платоно-аристотелистката диалектика, но също и необходимата за всичко това твърде изтънчена култура на вътрешните усещания и умозрения."А. Ф. Лосев Бележка на преводача Винаги съм бил убеден, че преводачът не бива да занимава читателя със собствените си проблеми. При все това този превод се нуждае от ... |
|
|
Религията, все едно дали е възникнала като творение на собствената фантазия на един народ или му е натрапена отвън, с огън и меч, все едно дали е политеистична или монотеистична или както и да я определяме, почти винаги е играла своята кога положителна, кога отрицателна роля в живота на народите, затова и нейната философска трактовка или философията на религията, независимо дали се е наричала точно така или не, съставлява важна част от философията на Хегел през всички периоди на нейното развитие. ... |
|
|
Известният сръбски драматург и писател Бранислав Нушич (1864–1938) е юрист - завършил е право в Белградския университет, и този факт може да се прочете във всяка негова биография. Но може би малцина знаят, че той е и основател на модерната сръбска реторика. Освен че е блестящ оратор и преподавател по реторика, Нушич издава и учебник по реторика - книга, която се нарежда достойно сред най-добрите му съчинения. „Реторика“ излиза от печат за пръв път през 1934 г., оттогава насам е многократно преиздавана, като и днес е част от литературата, препоръчвана на студентите от техните преподаватели. Изданието излиза за първи път ... |
