Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
|
Вълнуващ трилър! Хроника на една Америка в криза. Брендън, главният герой на Страх от светлината, е таксиметров шофьор, наближаващ шейсетте, принуден да обикаля улиците на Лос Анджелис. Докато извършва курсовете си, той наблюдава клиентите си и създава някои неочаквани приятелства. Един ден качва възрастна жена, Елиз, която работи като доброволец в клиника за аборти, и е въвлечен в нейния свят. Опасен инцидент отприщва лавина от събития, заплашващи собственото му семейство. Страх от светлината поставя актуални политически и социални въпроси за правото на избор, за свободата на отделния индивид, за изгубването на ... |
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
|
Из записките на един млад човек. ... Не е тайна, че Достоевски е бил пристрастен към хазарта, най-вероятно заради това романът му "Играчът на рулетка" е с автобиографичен характер. Написването му има интересна история. По време на престоя си във Висбаден писателят остава без пукната пара, заради пагубната си страст. Това го принуждава да сключи договор с издателство, който го задължава да напише роман само за... 26 дни. Достоевски e принуден да намери стенограф на когото да диктува своя роман и така да се вмести в срока на издателя. Писателят предприема подобна крачка за първи път в живота си, но тя ... |
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
"Каква прекрасна книга! Очарователен, забавен, топъл и обогатяващ поглед към омарите на Мейн... Доставете си това удоволствие - няма да съжалявате." Кингстън Обзървър "Словесният портрет на Корсън сплита историята на науката с гледната точка на риболовеца от омароловното градче, като с единия крак е в лабораторията, с другия - на палубата, а с останалите осем - в загадъчните морски дълбини." Списание Бостън "Чувството за хумор на Корсън и умението му да придаде човещина на ракообразните си герои вдъхват живот и в най-езотеричните подробности за лова, убежищата, борбите и чифтосването на омарите ... |
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... Писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците. Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер. Отвъд снежинките и меката светлина, която струи от прозорците, ще видите множество неща - семейства, празник, копнежи и надежди. Хора, които просто искат да бъдат заедно. Топлина, която се изправя срещу студа на най-дългата зимна вечер. Коледа е."По-рано тази година поканих някои от най-знаковите, интересни, а и по-малко познати автори да участват със свой разказ в сборник, чиято ... |
|
Романът Объркани в свободата се състои от два сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия ни пренася в Средновековието и засяга темата за исихазма - едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни."Аз наистина вярвам, най- ... |
|
Документална публицистика за спасяването на българските евреи и приютяването на арменските бежанци от геноцида. Подчертава се ролята на Димитър Пешев и останалите депутати, Св. Синод, Елин Пелин и писателите, но най-вече - на цар Борис III."Еврейският етнос винаги ми е бил симпатичен и ме е привличал. В детството бяхме неразделни приятели с моя съученик, бъдещият виден журналист и писател Исак Гозес, дори стояхме на един чин, измислих си и обръщение - Побратими; участвахме в лудориите на класа; баща ми лекуваше цялото му семейство. После се сприятелих с друг невероятен български евреин - професор-фармацевт Рахамин ... |
|
Делфинът е историята на един мечтател. Тя ще ти напомни, че "в живота идва време, когато няма какво друго да направиш, освен да поемеш по собствен път, да вдигнеш платната на своята лична вяра", че "мечтите ти, големи или малки, са най-ценните съкровища, които ще направляват живота ти към неповторима и прекрасна съдба". Ще ти покаже, че по пътя ти винаги ще има препятствия и че "най-дълбокото отчаяние ти дава шанса да разбереш същинската си природа, че така както мечтите оживяват, когато най-малко очакваш, ще оживеят и отговорите на въпросите, които не можеш да разкриеш". Делфинът е ... |
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |