Поколения читатели откриват вдъхновение и смелост в малката книжка на Виктор Франкъл , който описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки - майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, - Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Дори и в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко, когато страдаме от глад и студ, и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ, твърди Франкъл. ... |
|
И вече нищо няма да е както преди. ... Катастрофата с Жул е в основата на всичко. След нея семейството се премества в спокоен готически град в Бургундия. С утрото на първите мъгли се занизват странни, уж случайни инциденти. Опитен комисар постепенно навлиза в събитията, заравя се все по-надълбоко и достига до личности, които изобщо не е трябвало да безпокои. Проклятия и сенки от миналото надигат глави и един ден ужасът връхлита градчето. Мистериите, свръхестественото и отвъдното в комбинация с умелото разследване и интелигентното заплитане на сюжета, както и разнородните герои правят от новия роман на Боти четиво на един ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
За писането, майчинството и харема вътре в нас. ... В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература. В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по ... |
|
Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон , – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
Петото дете е смразяваща, завладяваща и дълбоко тревожеща книга, която може да се определи като роман на психологическия ужас. В разгара на сексуалната революция от 60-те години на миналия век Дейвид и Хариет споделят старомодния идеал за щастливо семейство с много деца. В началото техният брак е точно такъв, какъвто са си мечтали – раждат се четири хубави, здрави и умни деца. С петата бременност на Хариет нещата се преобръщат – рожбата Бен е истинско чудовище и превръща живота им в ад. Оттук насетне те насочват цялата си енергия за „очовечаването“ на петото дете, но се отчуждават един от друг. Четирите им „истински“ деца ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
Добре дошли в "Циркът на мечтите": в тези бяло-черни раирани палатки ви очаква уникално преживяване - ще се изгубите в лабиринт от облаци, ще бродите безцелно през тучни ледени градини и ще се взирате учудени в татуираната акробатка, която се прегъва в малка стъклена кутия. Зад дима и огледалата обаче се крие жестоко състезание - дуел между двама млади илюзионисти. Находчиви врагове инструктори са обучили още от малки Силия и Марко специално за тази цел. От състезателите остава скрита жестока истина – съревнованието е безпощадна игра, в която само един ще оцелее, а циркът е сцената за забележителните битки на ... |
|
Да се влюбиш е дрога, а да обичаш е лекарство. Нико е на 28 години. За него е важно да не го изядат по-големите риби, но и да не е принуден да изяжда по-малките. Той е неориентиран, отдаден на забавления и неспирен секс без задръжки. „Настроението ми е като несигурен и нерешителен пенис. Хем гледа нагоре, хем надолу. С една дума, продължавам да вървя, после се връщам назад, правя крачка напред, две встрани. Това моето не е вървене, а танц на бинтован танцьор с някоя и друга синина.” – признава героят, но осъзнава, че за да се чувстваш добре с някого, първо трябва да се чувстваш добре със самия себе си. Проблемите на Нико ... |
|
На работната маса на самоубилата се писателка остава ръкописът на последния й роман "Между действията". Съпругът й няма колебания, че творбата непременно трябва да излезе, защото чрез нея Вирджиния Улф изпраща важно послание. Най-характерната черта на романа е впечатляващата му всеобхватност. Действието се развива в един-единствен ден в малко селище до Лондон, но чрез множеството сценки, включени в колективното празненство, се разкрива богатството на английската литературна традиция. В книгата много се залага на активното съдействие и съпричастие на публиката, а също и на читателя, изправен пред голямо ... |
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.""Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само.""Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.""Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |