"Мога да виня само себе си... аз я допуснах в дома ни, аз я допуснах в живота ни..." Проспериращ агент по недвижими имоти Джоди Бишъп все по-трудно намира баланса между работата и личния си живот, особено откакто майка ѝ Одри е диагностицирана с Паркинсон, а баща ѝ Вик вече не смогва сам да се грижи за болната си съпруга. Решението е трудно, но накрая родителите ѝ се съгласяват да приемат в дома си помощница, а Джоди се заема с интервютата. Енергичната и привлекателна вдовица Елис Удли бързо спечелва симпатиите ѝ, още повече че е на възраст близка до тази на родителите ѝ. Спокойна, ... |
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
Зашеметяващият финал на фентъзи трилогията Змей закрилник. Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове. Жадуваното отмъщение го тласка към отчаяни мерки, а Омайната отвара бушува във вените му и нашепва едно име, от което люспите му настръхват. Огнената Рая не желае да се примири с трагичните последици от Горещниците. Вироглавието ѝ я тегли към безумни рискове, които е готова да поеме, за да си върне изгубеното. Разрухата дебне досами брега на Дунава. Закрилниците на видинската ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |