Преди ме е нямало

Ана и Алекс са светска двойка, на която и най-добронамереният би завидял. Те са красиви, успешни в кариерите си, родители на пораснали близнаци. Но под привидно безпроблемния и бляскав живот бушуват неукротими страсти.

Как Ана, професор невролог, стига до манастир край Варна, а появата ѝ отключва серия от самоубийства на монаси? Възможно ли е хорист в самодеен състав да се превърне в пророк? И кой е наследникът, заради чиято съдба в обща кауза се въвличат хора от подземния свят, адвокат и детска писателка? Къде се засрещат наука и мистика?

"Преди ме е нямало е роман за вътрешната промяна, интимен и честен разказ за любовта, болката, самотата. В него някои може да открият и автобиографични елементи - въпреки изричната уговорка на авторката, че книгата не е за нея. Това е историята на една чувствителна жена, търсеща светлина в собствения си мрак, която приема своята уязвимост, преодолява страховете си и намира път към по-дълбокото разбиране на самата себе си."
Георги Тошев

Радина Червенова е родена в София. Има висше икономическо образование, но съдбата я отвежда в Българската телевизия. След серия от конкурси започва работа като репортер и водещ, а по-късно и като говорител. В началото на 90^-те години става част от новинарския екип на Ефир 2. След закриването на канала е водещ на централната емисия новини По света и у нас в продължение на двайсет години. Преди ме е нямало е дебютният ѝ роман.

"Шести септември 1992 година. Слънцето е прегърнало семинарската църква в София. Десетки красиви, облечени елегантно хора с нетърпение очакват появата на новото семейство Ана и Алекс. Обичта им витае във въздуха, заразява всички присъстващи - лицата им сияят. Двойката излиза от храма сред облаци от жито, монети и бонбони, хвърляни по стара традиция над главите на младоженците, за да ги обрекат на дълголетно щастие. Те са красиви, смущаващо съвършени, на любовта, която струи от тях, би завидял и най-добронамереният...

Двайсет години по-късно Ана затвори албума. Какво беше пропуснала? Къде по пътя бе изпускала парченца от онова необятно щастие, че вече не усещаше пълнотата, с която започна съвместният им живот, светлината, която я водеше с радост да отгледа децата си, да бъде най-здравата опора на Алекс и да изгради блестящата си кариера на невролог? Чувството за загуба не беше ли плод на професионална деформация, навикът ли надделяваше, или просто възрастта поставя пред хората други приоритети? Но какви са те и какво се случва с младежкото желание да промениш света? Дали и Алекс понякога си задаваше подобни въпроси...
– Ана! - Нетърпеливият му глас прекъсна реенето ѝ в спомените. – Какво правиш? Приготви ли го тоя багаж? Заминаваме само за два дни, няма нужда да носиш целия гардероб. Чакам те в колата.

Олга, известна на всички с организаторския си талант, беше запазила стаи в хотел, който сякаш не съществуваше. Нямаше указателни табели по пътя, нито страница в интернет. Беше загадъчна дестинация, препоръчана от непозната във фризьорски салон, но нима повечето големи мистерии не започват съвсем прозаично? Ана и Алекс следваха стриктно указанията на Олга, но все повече ги обземаше чувството, че се губят като Хензел и Гретел в боровата гора, простираща се над висок скалист бряг, в който се разбиваха вълните. Морският въздух беше омайващ, между дърветата проблясваше синята повърхност на водата, слънчевите лъчи си пробиваха път между клоните. Очертаваше се фантастично време за плаж, само дето от хотела нямаше и следа.

Най-после пред тях, сякаш изпод земята, изникна огромна сива каменна сграда, обвита с бръшлян. От високите ѝ прозорци се изливаха водопади от цветя. Насред грижливо поддържана поляна с цветни алеи се издигаше хотел Timeless. С Олга и съпруга ѝ Дани - най-близките им приятели - планираха от месеци този уикенд. Желанието да оставиш зад себе си ежедневието, да прочистиш мислите си и два дни да се радваш на лятото, морето и близките хора, усещането за свобода, появата на Олга и Дани с табла неустоими коктейли във високи кристални чаши - всичко това пребори семейната рутина и Алекс нежно прегърна Ана. Целуна я и прошепна:
– Честита годишнина, любов моя!

По тялото ѝ се разля топлина. Ето това е моят любим Алекс. Обичам го и винаги ще го обичам! Благодаря ти, Господи!
– Хайде, бързо на коктейлите! Ние ви водим с по един - подкани ги с усмивка Олга. Един спираловиден кичур палаво се измъкна от захванатата ѝ с ластик непокорна червеникава коса и се спусна към лицето, закачливо гъделичкайки чипия ѝ нос. Тя присви очи, издължи долната си устна напред, силно издуха кичура над челото си, но той мигновено се върна на същото място.

Приятелите ѝ избухнаха в смях, те познаваха отлично тази гримаса, запазена марка на тяхната Олга, характерен белег на непокорния ѝ характер.
– Да седнем в шатрата! Има страхотна гледка към залива, после ще се настаните - прикани ги Дани и ги поведе по пътеката зад хотела.

Ярките цветове и септемврийското слънце заслепиха Ана и тя сложи слънчевите си очила, които ѝ придаваха елегантност и шик - въпреки четиресет и петте си години приличаше на модел от страниците на Vogue. Гледката беше приказна - добре поддържана морава се разстилаше като мек килим до ръба на отвесни скали, зад които проблясваше синьо, лениво поклащащо се море. Тук прибоят се чуваше ясно, вълнуващо и приспивно. Олга забърбори:
– Алекс, как успя да се измъкнеш от студиото за цял уикенд? Чух, че ще продуцираш новия албум на Крис. Браво на това момиче, в нея има нещо специално, публиката я обожава.
– На световно ниво е наистина, чак да не повярваш. Хвърлил съм се много яко да направи кариерата, която ѝ се полага, от понеделник, ако се налага, ще спим в студиото. Ами ти, Дани? След скандала тази седмица май се отвори много работа за кантората ти?
– Прав си, приятелю! Главният прокурор се самосезира по сигнала на опозицията за корупция, вчера прокуратурата влезе в министерството. Аз, разбира се, поемам защитата на Графа, клиент ми е от години. По-любопитното е, че когато пристигнахме, май видях колата му да излиза от паркинга на хотела. Е, не съм съвсем сигурен. Въпреки че трудно можеш да сбъркаш брониран мерцедес по поръчка, неотлъчно следван от джип на същата марка.
– Хайде, стига толкова - намеси се Олга, – не сме дошли да си говорим за работа. Честита годишнина, Ани и Алекс! - И с шеговита тържественост вдигна чаша за наздравица.
– Добре, сменяме темата, минаваме в лекия жанр - пошегува се Дани и прегърна чаровната си жена.

За миг тя отпусна глава на рамото му - жест, който разкриваше безусловното доверие помежду им.
– Кажи на нашите приятели, Оле, с какво ме занимава по време на целия път дотук!"
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg