Това е любовна история. Американски епос в миниатюра. Поезия на болката. Житие на един самотник по неволя. Уестърн, но без тропота на копита. Изкусна еквилибристика, намерила равновесната точка между реалността като изпитание и сънищата, това хранилище на спомени, съжаления, съмнения, грешки и мечти. Възхвала на живота вътре в загубата, когато думите се оказват излишни и безмълвието е по-силно от словото. Това е един малък шедьовър. Историята на Робърт Грейниър е история на един обикновен човек, разказана по необикновен начин, в необикновено пестелива и в същото време изпълнена с лиризъм проза. Сънища с влакове, посочена ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
Какви рискове си готов да поемеш, ако всяка твоя стъпка може да се окаже погрешна... и смъртоносна? Тимъти О'Дей познава гората, но въпреки това изчезва безследно още първата нощ от ергенския къмпинг. Разкъсвани от страх и вина, шаферите не знаят какво се е случило и не могат да кажат нищо за необичайните улики, оставени от приятеля им. Полицията също... Франки Елкин не познава гората, но знае как да намира хора. Когато бащата на Тимъти организира едно последно търсене, тя се присъединява към екипа само за да открие, че някой е готов на всичко да осуети издирването. Скоро те се състезават с времето, изправени пред ... |
|
|
Един от собствениците на малка бензиностанция край селце в Лейк Дистрикт, красивата Езерна област на Англия, е открит мъртъв. Изглежда, че става дума за самоубийство, но има един проблем: младият мъж не е имал никаква причина да се самоубие. Това е отправната точка в разследването на инспектор Мередит. Докато той оглежда местопрестъплението, започват да изплуват все повече улики, които затвърждават убеждението му. Явно някой много се е постарал да инсценира самоубийство. Някой, който не е предполагал, че със случая ще се заеме един педантичен инспектор като Мередит. Разследването на убийството обаче не напредва много. ... |
|
|
Наскоро овдовялата Кезия Купър Хобсън пристига в Ню Йорк от Сан Франциско. Твърдо решена да сложи ново начало, тя наскоро е продала не само дома си в Пасифик Хайтс, но и финансовата компания на съпруга си и се е оттеглила от борда на директорите. Новото ѝ жилище е красив апартамент на последния етаж в модерна кооперация в града, който винаги е обичала. А и двете ѝ дъщери също живеят в Ню Йорк. Кезия се запознава със съседа си Сам Стюарт, прочута кинозвезда, чиято тераса граничи с нейната. Само дни след пристигането ѝ кошмарът от единайсети септември се повтаря. Кезия и Сам се сближават в желанието си да ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Кити Ъндърхей отново е тук, за да се заеме с поредния случай на убийство. Зимата на 1933 година. Кити Ъндърхей почти се е възстановила след събитията в Ендърли Хол и като че ли емоционалният ѝ хоризонт се очертава безоблачен. Помрачава го само едно - ако не броим натрапчивото чувство, че някой я следи - припламващите искри между Матю Брайънт и някогашната му приятелка, очарователната Джулиет Вандерщрафен. Ето защо, когато старата дама - госпожица Плендерлийт, е открита мъртва пред прага на дома си, уж жертва на фатално подхлъзване, Кити се заема с разследването на обстоятелствата около смъртта ѝ, за да не ... |
|
|
Тя е тяхната съседка. Тя знае техните тайни... Бившата прислужница Мили вече е социален работник и заедно със семейството си се мести да живее в привидно тихо градче. Готова e да се посвети на характерния за предградията спокоен живот, Мили не очаква да попадне във вихъра на разразила се драма, приключила с плувнал в кръв труп. Кой от съседите на тихата уличка е способен да извърши подобно престъпление? И какво да прави една жена с тъмно минало, когато полицията отново потропа на вратата ѝ? Прислужницата направи Фрида Макфадън любимо име на милиони читатели в четиресет държави по света. Книгите ѝ ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
Социалистическа България през погледа на един новозеландски поет. "Тази увлекателна мемоарна книга за пътуванията на Кевин Айърланд като млад в Англия и Европа през 50 -те и 60 -те години на миналия век го показва как живее на пълни обороти извън родната си Нова Зеландия. В нея се разказва за пристигането му в Лондон в началото на 60 -те години, за пребиваването му в Източна Европа в разгара на Студената война, когато е женен за българка, и установяването му в Лондон, където работи за в. Таймс, преди да се върне в Нова Зеландия в средата на 80 -те. Остроумните наблюдения на Айърланд върху героите, с които се ... |
|
|
Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си."Градът на Божията мъдрост показва ситуация, характерна за съвременния българин - мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, ... |
