"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
"На път към Хайдегер" е първият сборник у нас, посветен изцяло на творчеството на Хайдегер. Той е последица от конференция, организирана от департамент "Философия и социология" към Нов български университет, във връзка с 80-годишнината от публикуването на "Битие и време" и на българският превод на книгата. Събраните в настоящия том изследвания разглеждат различните страни на творчеството на Хайдегер: от феноменологията до херменевтиката, от езика до времето. Многостранният прочит на авторите, сред които най-изтъкнатите български специалисти по Хайдегер, както и свързани с различни полета на ... |
|
|
Опит върху философията на Мераб Мамардашвили Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и ... |
|
|
Четири лекции. ... Книгата е опит за осмисляне същността на средновековната университетска метафизика с помощта на няколко примера от интелектуалната история на западноевропейското Средновековие. На вниманието на читателя са представени четири теми, които трябва да бъдат разглеждани като опит да се опише в хронологичен план усилието на средновековните автори по формирането на собствената им метафизическа визия за човека, света и Бога с помощта на поне три важни елемента - античното философско и научно наследство, рационализирането на светогледната интуиция и трансформациите в пространството на лингвистичното и логическото. ... |
|
|
Книгата "Борбата на идеи в науката" беше написана преди около 30 години. Тогава, през съществуващия политически режим и цензурата на партийни идеолози, тя не можеше да бъде публикувана. Затова беше поставена да отлежава в останалата научна документация на автора. Но сега, когато настъпва така наречената информационна епоха, т.е. епохата на господство на науката във всички социални сфери, книгата вече може да бъде публикувана. Няма съмнение, че темата за дискусиите в науката е вече особено актуална. Защото става дума за една основна закономерност на функционирането и развитието на науката. При научната ... |
|
|
Новата книга на Златомир Златанов е продължение на предишните две - "Лаканиански мрежи" (2005) и „Отвъд травма и революция" (2006) - в които по примера на психоанализата на Лакан и творчеството на актуални леви мислители като Джорджо Агамбен, Жак Рансиер, Славой Жижек, за да изброим само някои от тях, е направен опит да се очертае интелектуалната и политическата ситуация от началото на новия век. Сега акцентът е поставен върху сложната философия на един от най-значимите живи френски философи - Ален Бадиу (роден 1937), чието влияние в родината му и зад граница започва да проличава едва наскоро, което дава ... |
|
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
