Пътниците, които се качват на Малкълм, за да се отдадат на удоволствието от трансокеанския круиз (печалба от Лотарията), попадат в мистерия, която прилича и на алегория, и на колосален абсурд. Илюзията за подстъп към предишен живот, естествена по време на пътешествие, подтиква тази група мъже и жени да се впуснат в разплитане на загадката и да се опознаят взаимно. И го правят с ентусиазма, присъщ на играта, със свободата и риска, които само Кортасар може да предостави на героите си. Един незабравим роман. Хулио Кортасар (1914 - 1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна ... |
|
|
"В памет на двете ми розови пъпки, чийто живот бе прекършен в разцвета на младостта им. Мир на праха им." От тяхната любяща майка ... Група приятели се събират всяка неделя в един бар, където пият кафе, пушат пури, разговарят за незначителни неща и четат вестници. Всичко е спокойно, дори скучновато, до момента, в който прочитат необичаен некролог. Текстът, над който има Давидова звезда, се появява неизменно всеки месец и възбужда любопитството на приятелите, които си поставят за цел да проучат какво се е случило с "двете розови пъпки". Разследването им изважда на бял свят история, изпълнена с ... |
|
|
"Пътят на Ида" е своеобразна сплав от автобиографични отзвуци, литературни герои и детективско разследване... Криминалната завръзка се появява в средата на романа, със смъртта на блестящата и потайна преподавателка по литература Ида Браун и придава нов прочит на редица симптоми, които пулсират под повърхността на изкуствения микроклимат в академичния свят на кампуса. "Кампусите са спокойни и изискани, замислени са с цел да изолират външния свят и страстите, но под тази повърхност текат бурните води на глух гняв: страховитото насилие на образованите хора", казва авторът. Това затворено пространство е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека класика" на издателство "Унискорп". ... В настоящата антология Горити е представена за първи път на българския читател с някои от нейните най-прочути и въздействащи повести и разкази. Историите са в духа на романтизма. Има проклятия, загадки, магии... На места са като легенди, поставени в съвременен контекст. Магическо и призрачно. Говорейки за Хуана Мануела Горити (1818 - 1892), един писател възкликва, че тя "прославя нацията", ала някой по-запознат читател ще се изкуши да попита: коя нация... Понеже три новоосвободени латиноамерикански държави могат ... |
|
|
"Върнах се, за да почувствам, че съм способна да скоча в пропастта, да падна, за да бъда - най-после - свободна. Макар да става дума за една безполезна свобода, която няма да има бъдеще. Свободна само в мига, в който трае шеметното падане." След двайсет години една жена се връща в Аржентина, откъдето е заминала, бягайки от едно трагично събитие. Само че тази, която се завръща, е друга - видът ѝ е различен, гласът - също. Дори не носи същото име. Ще я разпознаят ли онези, които са я познавали преди? Той ще я разпознае ли? Мери Лоън, Мариле Лаурия или Мария-Елена Пухол - тази, която е сега, тази, която е ... |
|
|
Литература за ценители! Според Айра, читателят трябва сам да тръгне към автора. Това разбиране за отношението автор - читател може би е породено от личния му опит. Роден през 1949 г. и израсъл сред Пампата, в малко градче без нито една книжарница, малкият Айра открил в местната библиотека и обикнал Балзак, Кафка, Лотреамон... Но нямало Борхес, чиито вълнуващи истории той познавал от вестника. Писал на издателството и си поръчал оттам всичко от прославения писател. Мнозина виждат в Айра литературния наследник на Борхес и предричат, че скоро Аржентина най-после ще има писател нобелист и то точно през 2020 г. Тази ... |
|
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
|
"Дон Сегундо Сомбра" е произведението, на което Рикардо Гуиралдес дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото: истории в проза или стих, посветени на фолклорния герой, национален символ на Аржентина. Гаучото е говедар, обяздвач на коне, скитник по безкрайните пътища на пампата. В романа на Гуиралдес едно сираче се връща назад в спомените си и разказва как е срещнало своя покровител, удивителния дон Сегундо Сомбра, как живее сред гаучовци и сам става един от тях. Приключенията на героя са далеч от стереотипни, а непосредственото им пресъздаване, служещо ... |
|
|
Всички рано или късно достигаме до Финистере - до края на света, с който сме свикнали; на действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че познаваме. ... През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере - Краят на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря си в Рио де ла Плата. Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на ... |
|
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |
|
|
В Аржентина едно момченце (или момиченце?) опитва сладолед за първи път - на вкус той е ягодов и кошмарен и ще промени живота му завинаги. В "Как станах монахиня", една от най-известните си книги, Сесар Айра (1949) събира от първо лице и в шеметна последователност, без филтър за въображението и без излишни разяснения сцени от училището и затвора, впечатления от радиотеатъра и детските приятелства, прозрения за лъжата и вендетата. ... |
|
|
Роман. ... 1949 година. Йозеф Менгеле пристига в Аржентина. Скрит под фалшива самоличност, бившият лекар палач от "Аушвиц" смята, че ще може да започне нов живот в Буенос Айрес. Аржентина по времето на Перон е благоразположена към бегълците, целият свят иска да забрави нацистките престъпления. Но преследването започва отново и лекарят от СС е принуден да бяга в Парагвай, а след това в Бразилия. Скитането му от скривалище в скривалище, предрешен и разкъсван от тревога, няма край... чак до загадъчната му смърт на един плаж през 1979 г. Как лекарят от СС успява да се измъкне от всички опити за залавянето му в ... |
