Наскоро "The Observer" състави свой собствен списък на най-важните белетристични произведения от последните 300 години. "Добрият войник" на Форд Мадокс Форд зае почетното 43 -то място, а издателство "Панорама", сякаш знаейки това, зарадваха българските читатели с български вариант на тези приказки за страстта. "Добрият Войник" на Форд Мадокс Форд (1873 - 1939) е сред най-ярките явления на романистиката в световната литература. Мнозина го смятат за първия роман на модернизма, който експериментира с разказвача и неговата функция, с повествованието, разчитащо на потока на създанието. ... |
|
|
Томас Фаулър е британски кореспондент в Сайгон, който наблюдава опита на френската армия да запази азиатската си колония от бунтуващите се виетнамци. Фаулър живее с местната танцьорка Фуонг и умерената му пристрастеност към опиума го прави безразличен към събитията. Назряващият конфликт, в които се включват и САЩ, го среща с младия идеалист – американеца Олдън Пайл, пристигнал като икономически консултант. Въпреки различията си, двамата мъже бързо се сприятеляват, но скоро Томас разкрива информация, която довежда до неочаквани обрати. "Тихият американец" е не просто любовен или шпионски роман - той е пророчество ... |
|
|
Още един от шедьоврите на новелистката Дорис Лесинг - роман за човешките копнежи и човешкото несъвършенство. ... С този роман Дорис Лесинг се завръща на места, които познава от личните си преживявания – Лондон през 60 -те години на ХХ век и постколониална Африка. Тя разказва историята на три забележителни жени от различни поколения, които търсят и откриват своя път в пленителните утопии и политическите борби от най-новата история. Франсес Ленъкс се озовава в големия дом на свекърва си Джулия, след като съпругът ѝ Джони, комунистически лидер, я изоставя с двамата им сина. Тук се събират младежи с всевъзможни ... |
|
|
"Прошепната книга" е изумителен разказ за страданията, за изгнаническата участ и странстването на арменския народ, за кланетата и масовите гробове, но и за невероятната жизненост, за жилавостта, които са в основата на оцеляването и възкресението, за мъдростта, с която прокудените посрещат болката, живота и смъртта. Понякога шепотът може да отекне по-силно от вика. "Прошепната книга" възкресява миналото, паметта за изтеклото време, за мъртвите, за събитията и вещите отпреди, но е изцяло обърната към бъдещето, към онова, което не бива да се забравя. В самотата и отчуждението на нашия век "Прошепната ... |
|
|
Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи - един от най-известните журналисти на 20 -ти век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. ... |
|
|
Кунсан вярва, че никога няма да напусне Тибет. Тя прекарва детството си в отдалечено планинско селце и на четиринайсет години става монахиня в местния женски манастир. Животът ѝ, макар и простичък, ѝ дава всичко необходимо: единство с природата, усет за духовната същност на всичко в света. Омъжва се за монах, има две деца и живее в мир и молитви. Но не задълго. В Тибет съществува предание: "Когато желязна птица полети, а коне запрепускат на колела, тибетският народ ще се разпръсне по лицето на земята като мравки." Китайското нахлуване през 1950 година преобръща живота на Кунсан. Войниците рушат ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
