Златното руно, тайнствения Ръкопис на Войнич и Рудниците на цар Соломон? Мит или реалност са те? Кои са атлантите и каква е връзката им с днешните български земи? Коя е свещената Траке, дала името на тракийската цивилизация? Какви загадки крие местността Бастет и какво са търсели на това място тайните служби на няколко държави. Този вълнуващ роман е базиран на задълбочено историческо проучване на автора в земите на Странджа планина както в българската, така и в турската ѝ част. С помощта на древни истории, митове и легенди, впечатляващи археологически артефакти, нови шокиращи открития и интересно пресъздаване на ... |
|
Има една книга, която винаги ще намери място в българския дом. На вашето внимание представяме луксозно фототипно издание на една от най-ценните родни творби - История славянобългарска от Паисий Хилендарски. Достойнството на това издание е преводът на новобългарски. Той следва ред по ред Котленския препис на Софроний Врачански, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в историческото повествование, четейки и сравнявайки написаното от хилендарския монах. Нещо повече - използван е официално одобреният превод от Зографската света обител, дело на изтъкнатия ... |
|
Това е вторият роман на Румяна Халачева, който е продължение на издадения за първи път през 2018 година Дълбините на древността. Може да бъде четен и самостоятелно. В Дълбините на душата читателите отново ще намерят ценни житейски и духовни знания, поднесени увлекателно. И тази книга носи силен положителен и просветляващ съзнанието заряд. Ако се чудите защо се случват всички странни събития през последните три години, защо страданието се увеличи неимоверно и как да го преодолеем по най-добрия възможен начин, в книгата ще намерите голяма част от отговорите. В нея са описани и някои добре забравени знания и умения за ... |
|
Съставител: Валентин Александров Добрев. ... "Уважаеми читатели, настоящата книга е копие на издание от 1929 г. Съдържанието е предадено без намеса, за да се запази автентичния дух на времето ѝ." От издателството ... |
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
"Грехът на монаха е като жарава, по която ти предстои да пристъпиш с боси нозе. Жарава, която те вика към себе си, за да те предизвика да се осмелиш и да преминеш през нея. И направиш ли го, да се пречистиш от всичко. Това не е книга. А огън. И той ще пламне у теб, веднъж щом се докоснеш до страниците му." Даян Шаер "Грехът на монаха е книга, вдъхновена от онези черни за България времена на робство. Период, в който опитите на посятото семе за бунт срещу Османската империя, стремеж към свобода, бързо биват смачкани под крака на потисника. Резултатът от едно такова опълчване срещу властта носи своите ... |
|
Джак Ричър не знае къде се намира. Няма представа как се е озовал на това място. Но все някой трябва да го е довел тук. И да е закопчал ръцете и краката му с белезници. Който и да го е направил, ще съжалява горчиво. В това не може да има никакво съмнение. Ричър се събужда сам в мрака. Дясната му ръка е счупена при катастрофа. От малкото вещи, които притежава, няма и следа. Паметта му изневерява. Той не помни какво се е случило. Последният му спомен е как се качва на автостоп в автомобил, който да го отведе до магистралата. И че този автомобил катастрофира, а шофьорът загива. Похитителите смятат Ричър за съучастник на ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |