"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
|
Морякът, комуто морето обърна гръб ни среща с Нобору - тринайсетгодишният син на овдовялата Фусако, който членува в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, лицемерен и сантиментален. Когато майка му започва да се среща с помощник-капитана Рюджи, той и приятелите му първоначално го издигат на пиедестал; не след дълго обаче отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И плануваното за това предателство възмездие е ужасяващо. Тази книга се посвещава на преводача Дора Барова, която нито за миг не обърна гръб на японската ... |
|
|
Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава - година по-късно - за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение. Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата 1984 (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). В това издание на 1Q84 са събрани трите книги на забележителната трилогия на Мураками. ... |
|
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |
|
|
Време е отново да посетим Клиниката за душата Кокоро. Макар да се намира на загадъчен и неопределен адрес, тази клиника винаги се появява пред онези, които най-много се нуждаят от нея. И отново и отново доказва, че една предписана котка има силата да излекува емоционалните рани на всеки свой пациент. Това неустоимо продължение представя нова галерия от котки-лечители - от Котецу, четиримесечен бенгалец, който изразходва енергията си, като разхвърля чаршафите, през любопитната Шаша, която не позволява на малкия си ръст да я спре, до мързеливата госпожа Мичико, мека и успокояваща като мо̀чи. Докато герои от една ... |
|
|
"Пламен Петров най-често описва себе си като Професионален Аматьор. Защото в България никой не си работи по специалността - а той е българин. Също и защото Титаник е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег - от аматьори... Професионалният му път е лъкатушещ, но нито километър от него не е построен със средства от европроекти. А със собствени пот и други телесни течности... Както се вижда - обича да се прави на интересен. Понякога даже му се получава... Видно е също, че обича котки. Толкова много - че няма нито една котка. Жал му е да ги мъчи със себе си... Към жените не проявява чак такава доброта. ... |
|
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
