Време е отново да посетим Клиниката за душата Кокоро. Макар да се намира на загадъчен и неопределен адрес, тази клиника винаги се появява пред онези, които най-много се нуждаят от нея. И отново и отново доказва, че една предписана котка има силата да излекува емоционалните рани на всеки свой пациент. Това неустоимо продължение представя нова галерия от котки-лечители - от Котецу, четиримесечен бенгалец, който изразходва енергията си, като разхвърля чаршафите, през любопитната Шаша, която не позволява на малкия си ръст да я спре, до мързеливата госпожа Мичико, мека и успокояваща като мо̀чи. Докато герои от една ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Нечия постъпка може да направи така, че някой друг, някъде там, да чувства липса, докато е жив. Всичко започва с няколко съобщения в социалните мрежи. Следват разговори до ранни зори, споделени тайни, мечти, планове и копнежи за бъдещето. И едно осъзнаване - Ева е влюбена. Така, както можеш да се влюбиш само първият път. Любовта им с Алберт е цветна, вълнуваща и пленителна като музиката, на която Ева е посветила живота си. Изпитанията не са малко, но любовта умее да чака и да побеждава. Никой не може да спре двамата да планират бъдещето си заедно... Никой, освен съдбата, скрила лицето си под каската на пиян моторист. ... |
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
"Пламен Петров най-често описва себе си като Професионален Аматьор. Защото в България никой не си работи по специалността - а той е българин. Също и защото Титаник е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег - от аматьори... Професионалният му път е лъкатушещ, но нито километър от него не е построен със средства от европроекти. А със собствени пот и други телесни течности... Както се вижда - обича да се прави на интересен. Понякога даже му се получава... Видно е също, че обича котки. Толкова много - че няма нито една котка. Жал му е да ги мъчи със себе си... Към жените не проявява чак такава доброта. ... |
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
Айлиш стои до прозореца в покоя на вечерта, а зад гърба ѝ децата ѝ се боричкат и спорят. Преди две години на власт в Ирландия е дошла крайно дясна партия. Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Започват да изчезват хора, идват и за съпруга ѝ. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ѝ все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и вижда ги осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще ... |