Единствено езикът. Поезия

2:58
възможно е да се събудиш през нощта
и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила

да се опиташ да отидеш до прозореца
но да не можеш да си спомниш как

да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода
и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там

възможно е да се почувстваш толкова самотен
че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза
което смуче уморените цветя

в един момент ти вече нямаш правото да казваш аз
въпросът кой е капка в неизвестно езеро
чиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват

какво си ти
осакатен човешки торс, изровен от съня
на който след две хиляди години някой учен
би придал комично завишена стойност

и въпреки това отнякъде животът стърже
като разнежваща съблазън

наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглото
че в този миг си води записки, напълно независимо от теб

и ти почти се умиляваш, като виждаш
как нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен
(кой знае откъде го е намерила)
едва-едва проблясва в тъмнината.
Васил Балев