Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Архангел Михаил чрез Рона Хърман. ... "Възлюбени майстори, позволете ми да ви отведа на едно пътуване. Вместо да спускам енергията си, за да я смеся с вашата, моля ви, почувствайте как същността на вашия дух се издига по колоната от Светлина, която е вашата връзка с висшите царства, и аз ще се присъединя към вас там. Искам да си спомните как се чувствахте, когато съществувахте като дух, преди да сгъстите същността си в плътността на физическото тяло. Много е важно още веднъж да свикнете с по-леката си, по-пречистена форма. Почувствайте възбудата и свободата на духа, привлечете нашата сила и смелост, за да ви помогнат ... |
|
|
Като съединява сухата спекулативна мистика на Дионисий Ареопагит с живите етически духовни изисквания на съзерцателната аскетика, преп. Максим създава най-живия тип византийска мистика, който се повтаря в трудовете на много от следващите аскети. Той станал в собствен смисъл творец на византийската мистика. Книгата на С. Епифанович е първото систематично изследване върху творчеството на преп. Максим Изповедник. Съвременните богослови и философи, които проучват личността и творчеството на светеца винаги се позовават този руски учен. Авторът анализира не само мястото на преп. Максим в културната история на Византия, но ... |
|
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |
|
|
Томът включва две оригинални студии върху забележителните личности на св. Франциск от Асизи и Тома от Аквино. Двамата средновековни автори са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън. "Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а ... |
|
|
Главната цел на всеки човек винаги е била намирането на щастие. Поради измамната представа, че нещата в света ще му донесат щастие, той го търси навън. Истинското трайно щастие е вътре в човека. Това никога не се разбира, тъй като умът е изцяло насочен навън. Докато умът напрегнато се лута, вечно променящ се, раздразнителен, неспокоен и неуправляем, човек не може да се наслади на тази истинска радост. Овладяването на неспокойния ум и укротяването на всички мисли и непреодолими желания е най-големият проблем на човека. Ако успее да подчини ума, той ще властва над всички владетели. За да овладеете ума, трябва да разберете ... |
|
|
"Майсторите на изобразителните изкуства - скулптури, художници и т.н. - работят върху материя вън от тях и творбите, които създават, са също вън от тях. Концентрирайки се върху тази външна материя, те насочват своето умение и талант и създават велики творби. Но ще ви кажа, че за мен истински творец е този, който е в състояние да се заеме отначало със самия себе си като материя, върху която да твори. Всички методи на духовния живот са на негово разположение, за да го вдъхновяват в тази задача. В човешката психика са заложени всички изкуства като поезия, музика, скулптура и т.н., и те се включват в работата на онзи, ... |
|
|
"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
|
"Читателят би възприел по-добре текстовете, представени в тази книга, ако има предвид, че Учителят Омраам Микаел Айванов е изнасял своето Учение във вид на беседи изключително в устна форма. Настоящата книга, посветена на избраната тема, е съставена въз основа на извадки от тези беседи." От издателството През 1937 година Учителят Омраам Микаел Айванов (1900 - 1986), френски философ и педагог от български произход, пристига във Франция. Макар че в своите беседи засяга многобройни аспекти на Науката за Посвещението, той уточнява: "Старал съм се да хвърля светлина най-вече върху един въпрос: за двете ... |
|
|
"Мефистофел и Андрогина" е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. - Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да "илюстрират усилията на един историк на религиите, заел ... |
