„Тази книга няма да е история на неизразимата реалност на самия Бог, който е отвъд времето и промяната, а история на начина, по който мъжете и жените са го възприемали от Авраам до наши дни. Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо „леко по-различно“ за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си, твърдението „Аз вярвам в Бог“ е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, ... |
|
|
Архангел Михаил чрез Рона Хърман. ... "Възлюбени майстори, позволете ми да ви отведа на едно пътуване. Вместо да спускам енергията си, за да я смеся с вашата, моля ви, почувствайте как същността на вашия дух се издига по колоната от Светлина, която е вашата връзка с висшите царства, и аз ще се присъединя към вас там. Искам да си спомните как се чувствахте, когато съществувахте като дух, преди да сгъстите същността си в плътността на физическото тяло. Много е важно още веднъж да свикнете с по-леката си, по-пречистена форма. Почувствайте възбудата и свободата на духа, привлечете нашата сила и смелост, за да ви помогнат ... |
|
|
Прави това, което сам си решил. ... Всеки може да стигне до правилното решение. Именно мисленето и способността да решават светкавично прави монасите от Шаолин непобедими. Бернхард Мьощъл анализира техния принцип за решаване и ни показва как можем да го приложим в своето всекидневие. Само в рамките на седем дихания можем да стигнем до вътрешните си ресурси, да игнорираме външните влияния и да определим последствията - и да вземем решението сами, преди някой друг да направи това вместо нас. Навикът е враг на добрите решения. Най-голямата опасност при погрешните решения е в това, че ги вземаме по навик, на базата на ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
|
"Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието "свещено"; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото, преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, е редно да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в "чист вид", с други думи, "най-простите" и близки към ... |
|
|
„За един ученик да срещне своя Учител означава все едно да намери майка, която да се съгласи да го носи девет месеца в утробата си, за да го роди след това в Духовния свят. Веднъж роден там, тоест пробуден за духовното, очите му откриват красотата на Творението, ушите му чуват Божието слово, устата му вкусва Небесна храна, краката му го отвеждат на различни места в пространството за да върши добро, ръцете му се научават да творят във финия свят на душата“ Омраам Микаел Айванов ... |
|
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |
|
|
Послания за надежда и вдъхновение от архангел Михаил. ... "Възлюбени майстори, всички вие преминавате бързо през разпилените останки на своята стара реалност и навлизате в един по-ясно определен живот с нови извисени възгледи, а много от вас вървят в предните редици на творческото съществуване. Образно казано, в едната си ръка държите съзнание и мъдрост от по-високите вибрационни нива, които сте спечелили честно в процеса на изпитването и утвърждаването на вашите новооткрити фини сетива и преживяването на различни по-малки и по-големи чудеса, които се случват в нормалния ви живот. Но заедно с това с другата ръка ... |
|
|
Морихей Уешиба (1883 - 1963) е най-великият в света майстор на бойните изкуства. Дори когато е бил на осемдесет години, Морихей е можел да обезоръжи всеки враг, да повали всякакъв брой нападатели и да отблъсне с един-единствен пръст противника си. Макар да е бил непобедим като воин, Морихей е бил освен това мъж на мира, който е ненавиждал боя, войната и всеки вид насилие. Неговият път е бил айкидо, което може да се преведе като "Изкуството на Мира". Морихей е разбирал, че непрестанната борба - с другите, със самите нас и с околната среда - ще съсипе земята. "Светът ще продължи да се променя ... |
|
|
Монографията продължава разсъжденията на автора за Бога. От отношенията между бога и човека вниманието се насочва към отношенията между Бога и света. Те се осмислят от аспекта на понятията трансцендентно и иманентно. Съпоставят се актуалистичната и фабулизиращата парадигма. Използва се алегорията "хармоника", за да се онагледи отношението между "сгънатото" и "разгънатото" състояние на света. Трансцендентното се разглежда като холистичен, "сгънат" аспект на битието, а емпирично-иманентното - като негов динамично "разгънат" аспект. Въз основа на всичко това се проследява ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
