Сюжетът на Какво можем да знаем (2025) ни отнася в бъдещето, в една Англия на XXII век, залята от придошлото вследствие на глобалното затопляне море, където на оцелели острови и архипелази животът все пак продължава, а един университетски учен е тръгнал по следите на изчезнала поема, написана през XX век, преди настъпилия хаос на планетата. Докато обикаля архивите и местата, където са се разхождали неговите герои - поетът и любимата му съпруга, на която е посветил поемата, ученият открива много повече, отколкото е очаквал - и безусловна любов, и подло предателство, и вярно приятелство, и грозно престъпление. Навлиза в ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Смешната народопсихология на съвременните българи в една книга! Бай Ганьо е жив, само е сменил потурите с "марков" анцуг. В този безподобно смешен и напълно реалистичен сборник ще научиш: Какъв е плейлистът на българската сватба? Кои са по-неприятни – българските интелектуалци или българските инфлуенсъри? Как България ке се оправи през 2030? Как да станем популярни във Фейсбук, защото това е най-важното в тоя живот. И още много забавни, понякога тъжни, често вбесяващи, но проницателни наблюдения за това чудо на природата – българина! ... |
|
|
"Здравка Евтимова е авторка с извънмерен талант да описва човечността, скрита в нас. Най-четената и обичаната в страната си. Може би е време автор от България най-накрая да спечели Нобеловата награда за литература." laSexta (Испания) "Тя е голям майстор на късия разказ и успява с няколко изречения да въвлече читателя в нечия съдба, като най-често го прави чрез недоизказаностите и премълчаванията […] Езикът ѝ е поетичен и богат на образи, видимо повлиян от микрокосмоса на автори като Алис Мънро." Олга Хохвайс, Deutschlandfunk Kultur, Studio 9 "Евтимова с лекота съчетава фантастичното и ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |
|
|
Дванадесетгодишният Феликс е отчаян. Майка му, прекрасната Фату, която управлява уютно и цветно малко бистро в Белвил, е изпаднала в неизлечима депресия. Тя, която някога е въплъщавала щастието, сега е нищо повече от сянка. Къде е отишла скитащата ѝ душа? Дали се крие в Африка, близо до родното ѝ село? За да я спаси, Феликс предприема с нея и с внезапно появилия се негов баща едно пътешествие, което ще го отведе до невидимите извори на света и истината. В духа на Оскар и розовата дама и Господин Ибрахим и цветята на Корана, във Феликс и невидимият извор, осмата повест от цикъла Кръговрат на незримото Ерик- ... |
|
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... За трети път писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците."Скъпи читателю, ти държиш третия поред сборник Нашата Коледа, в който отново съм поканил някои от най-четените и обичани съвременни български автори, всеки от които предлага пролука към своето усещане за празника - историите тук са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество. В тях има топлина. Не като от огън от камина, пусната в телевизионния екран, ... |
|
|
Зора е млада алжирка, носеща следите на войната за независимост, която не е преживяла, и оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, където жената е обречена на незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? И Зора решава да се завърне в родното си село, където всичко е започнало, защото само мъртвите ... |
|
|
Някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. Бялата дама от Сергей Лебедев е роман за истината, която нито една пропаганда не може да скрие - корените на омразата, предизвикала войната в Украйна, са дълбоки. Те са част от земята и въздуха в Донбас, посадени са много преди да се стигне до изстрелите, свалените самолети и безпощадните убийства. Злото има имена, а жертвите му - не. Разтърсващ роман за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. ... |
|
|
"Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело - заявява Михаил Шишкин - са моите. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл - културен параван на насилието, за неруския свят - водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против ... |
|
|
Антологията включва разкази от тридесет и трима сирийски писатели, представители на различни поколения, литературни школи и течения. Творбите им, публикувани предимно през последните десетилетия, дават определена представа за живота в Сирия от 40-те години на миналия век до началото на XXI век, когато настъпват промени не само в политическата, икономическата и културната сфера, но и в ежедневието и във взаимоотношенията между хората. Читателите, интересуващи се от съвременната арабска литература, история и култура, имат възможност да се запознаят с тематичното и стилистичното разнообразие на сирийските разкази, някои от ... |
