Романът на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през XVІІІ век. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Грьонуй обаче има уникалната дарба да притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри. Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ... |
|
|
Когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век. Авторът на "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът" и много други е най-играният български автор в чужбина, като творбите му са преведени на почти всички европейски и световни езици. Първият том от луксозния двутомник с избрани произведения на Стратиев включва най-хубавите белетристични творби на писателя още от най-ранните му опити, та чак до последните му разкази и ... |
|
|
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача. Атанас Далчев ... |
|
|
Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на ... |
|
|
"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
|
Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път - за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата - светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг. "Залъгвам се, че написани през годините за в. "Сега", тези страници придобиват едно особено сегашно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както ... |
|
|
Мартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги "13 етюда за надеждата", сборник с разкази, "Тъмният ъгъл на храма", романът "Блян" - награда за най-добър роман от извънстоличен автор, "Дуенде", лирика и проза, "Булото" - роман, награда "Перото на Йовков", "Силуети", сборник разкази и друга проза."Пепел от мислеща тръстика" - така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните ... |
|
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
|
|
"Не съм ви ближна" е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редактор е отново Маргарита Петкова. За разлика от първата "Личен архив", в която са подбрани творби от различни периоди, в "Не съм ви ближна" са включени само най-новите ѝ стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ѝ стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка Мария ... |
|
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
