"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
От 1946 до 1989 г. в България за Коста Тодоров не можеше да се пише и говори. Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги - на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа ... |
|
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"В ранната утрин на 1 април 2034 г. в град Е. са се струпали репортери от всички национални вестници, радиа и дори две телевизии. Докато пресича центъра под навъсените облаци и влажния вятър, които с нищо не подсказват, че пролетта идва, помощник-ветеринарят Евлоги Гюлов се опитва да си спомни кога за последно градът е влизал в новините. Много, много отдавна. Но предната вечер се е случило нещо съвсем необичайно. И злокобно. Изчезнала е млада жена, при това - проститутка. Започнал с хлад и облаци, този 1 април постепенно ще разкрие, че зад привидно спокойната повърхност в малко градче в Югоизточна България клокочат ... |
|
|
Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване - от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията - непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си. Произведенията ѝ - от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга-сборникът с разкази "Съобщение" седемдесет години по-късно (1998) - включват натюрморти, пейзажи, ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
|
Истории на легендарните воини на Елада. Спарта е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест. Самите спартанци не ... |
