Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
|
|
Трето издание. ... Сборник исторически документи."От предговора на автора Войната през 1877 - 78 г., която се обяви под общоизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Русия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Русия крие каквито и да било цели с нахлуването си в Балканите, освен създаването на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Русия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя Русско-задунайская область. И ако се намираше ... |
|
|
Как е било устроено обществото по време на Второто българско царство? Имало ли е тук феодализъм, подобен на западноевропейския, и каква е била йерархията в българската аристокрация? Имали ли са нашите боляри своя хералдика и свои феодални замъци? Как са се обличали? Какви са били техните права, задължения, ритуали? В Аристокрацията на Второто българско царство проф. Николай Овчаров хвърля светлина върху тези важни за историята ни, но слабо проучени въпроси. Неговото пространно и задълбочено изследване е поднесено на достъпен за широката аудитория език и е резултат от дългогодишен труд и проучвания - както на ... |
|
|
Второ издание. ... Религиозна политика. Цел на този труд е да се представят христологическите възгледи и спорове през тази епоха, да се проследи техният генезис, взаимовръзки и сблъсъците помежду им. Специално внимание е отделено и на нормативната среда, в която Църквата се развива след реформата и кодификацията на римското право, извършена по нареждане на Юстиниан. Изследването има за цел систематично да бъдат проследени и анализирани дефинираните в заглавието аспекти от управлението на императора богослов, за да може то да се превърне в едно полезно помагало за студентите по теология и за всички, които се интересуват ... |
|
|
През 1887 г. излиза статия, в която журналистът Джеймс Брайс критикува учените, доверяващи се на житието на император Юстиниан Велики написано на славянски език от наставника му Теофил (Богомил). Тази статия е покушение над самоличността на един от най-значимите владетели в световната история. Юстиниан е значима личност и по отношение на политическата и духовната история на българите. 130 години, след като Брайс пише убийствената си статия, в тази книга се оборват всичките му аргументи против автентичността на славянското житие на Св. благоверни цар Управда-Юстиниан, като този император е канонизиран от българската ... |
|
|
С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г."Драги читателю, в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 - 523 византийска година. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г. Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан ... |
|
|
58 - 50 пр. Хр."Драги читателю, Гай Юлий Цезар (102 - 44 пр. Хр.) е не само един от най-добрите пълководци на древния свят, който завладява Галия, част от Британия и Босфорското царство, но и е изключителен оратор, последовател на Цицерон, и писател, предаващ стратегията, тактиката И въобще изкуството на войната необичайно ясен и разбираем начин, като винаги обосновава всяко свое решение с логически доказа- телства. С тази книга той представя пред сената и римския елит огромните трудности при завладява- нето на Галия, и начинът по който, той със своя талант на пълководец, ги преодолява. При това, ние получаваме ... |
|
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
|
Настоящото издание на История славянобългарска се основава на предишното критическо издание на труда на о. Паисий Хилендарски, извършено от Зографската света обител през 2012 г., плод на съвместния труд на учени и монаси. Това издание е предназначено за широка читателска аудитория и затова съдържа само превода на Историята на съвременен книжовен език, както и исторически и езиков коментар, ориентиран не толкова към тесни специалисти, колкото към всички интересуващи се от историята и старината. В един кратък предговор от монашеското братство се посочва онова в труда на Хилендарския монах, което и днес е актуално и ценно. ... |
|
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
|
Древните българи след Атлантида в Европа и Азия е третата книга на акад. Владимир Цонев, свързана с легендарния потънал континент. В нея авторът остава верен на своя стил и продължава да отваря врати към нови светове, към невероятно познание за стародавното минало на Земята и космическите корени на българския род. Изследователят отбелязва редица факти и събития, анализирани и приети от официалната ни наука, за които упорито се мълчи, вече десетилетия. Неговият стремеж е да разруши наложеното табу за нашата древна история. ... |
